Спестяванията на българина за втора и трета пенсия в частните фондове занапред няма да могат да се инвестират в имоти. Това следва от промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), предложени от Комисията за финансов надзор (КФН).
От края на юли ведомството е с нов председател – Карина Караиванова, която е бивш зам.-министър на финансите.
На практика промените на Караиванова повтарят в голяма степен предложенията на бившия й началник Владислав Горанов от пролетта. Тогава финансовото министерство предложи обширен проект за затягане на контрола върху управлението и инвестициите на фондовете. Той обаче така и не стигна до Министерски съвет, след като заради силна съпротива на пенсионния бранш Горанов реши да оттегли идеите си за изплащане на втората пенсия. Още тогава обаче министърът каза, че разпоредбите за засилването на контрола ще бъдат придвижени към парламента.
Очевидно процесът ще се ускори след одобряването на проекта за промени на заседанието на КФН на 23 август. Срокът за обществено обсъждане е 7 септември. Измененията се правят основно в отговор на препоръките на Брюксел по отношение на Националната програма на реформи. Европейската комисия през пролетта изрично подчерта, че е разтревожена от проблема със свързаните лица в пенсионния сектор.
Възможността за пряко инвестиране на средства на осигурените лица в инвестиционни имоти ще отпадне занапред, а в срок от 10 години компаниите трябва да се разделят с вече закупените от тях подобни активи.
В същото време се разширява лимитът за непреки вложения в имоти – през акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
"В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това – и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове", се посочва в мотивите на КФН.
Точно този текст беше един от тези ,срещу които възрази асоциацията на пенсионните фондове (БАДДПО) през месец май.
"Забраната да се инвестира пряко в сектора на инвестиционните имоти, обединена с разрешаването на по-голям дял косвени инвестиции в този сектор, чрез посредничеството на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), ощетява осигурените лица с разходите за управление на АДСИЦ и управленския му риск. Считаме, че тези ограничения ще доведат до ситуация, в която фондовете ще бъдат принудени да инвестират повече средства извън страната – средства, които биха могли да бъдат инвестирани в развитието на българската икономика", посочиха тогава от БАДДПО.
Въпреки критиките обаче текстът в проекта е запазен, но е даден достатъчно дълъг срок – от 10 години, в който фондовете ще могат да се освободят от притежаваните към този момент имоти.
Предложенията на КФН дават възможност и за нови инвестиции на пенсионните дружества – в облигации на международни финансови институции, в акции и облигации при първично публично предлагане.
Въвеждат се и ограничения за инвестиране в свързани лица, което бе и една от основните забележки на Европейската комисия. Вече парите на осигурените няма да могат да се влагат във финансови инструменти или активи на компании от групата на пенсионното дружество. Средства на пенсионните фондове няма да могат и да се държат на влог в банка, която е свързано лице с въпросния фонд.
Въвежда се и ограничение за инвестиране в една група до 10% от активите на пенсионните фондове.
В сравнение с проекта на Горанов леко са либерализирани останалите разпоредби, целящи противодействие на концентрациите. Например лимитът за инвестиране на един фонд в една емисия корпоративни облигации е увеличен от 10% на 20%. По отношение на дяловете на колективните инвестиционни схеми лимитът е вдигнат от 10% на 15%.
Затягат се и изискванията към акционерите и управлението на пенсионните компании./Mediapool
