Споделената икономика се превърна в спорен пункт на граждански и политически интереси през последното десетилетие. Преди да изпаднете в размишления, бързам да уточня, че под термина се крие не друго, а свободното споделянето на имущество, което не се използват оптимално от собственика си. Казано право, имаш имот - не го ползваш, но не искаш и да го отдаваш под наем за постоянно. Вариантът да ти носи някаква печалба е да го предлагаш за една или няколко нощувки.Освен с високи технологии, благодарение на които е възможен непрестанен контакт между много хора на голямо разстояние, новото хилядолетие, дава заявка да се отличи и с връщане към един съвместен и взаимен начин на съществуване. Такъв тип социален обмен можем да открием все още в някои забравени от бога села. Там хората се кооперират при нужда да пътуват до близкото село, извършват бартери на стоки и услуги, обработват заедно земеделски площи и т.н, пише "Трафик".
Ето защо, твърдя, че американците в никакъв случай не са открили топлата вода със услуги като Airbnb, платформа обединяваща хора, избрали да отдават имоти за временно ползване или Uber – нашумялата услуга за споделено пътуване.
В България през 2015 година Uber бяха признати за виновни по обвинението за нелоялна конкуренция и им бе наложена глоба от 200 хиляди лева. Холандският клон на услугата за споделено пътуване обжалва решението, но няколко месеца по-късно Върховният административен съд потвърди заключението на КЗК. С това де факто услугата UBER бе забранена в България под натиска на таксиметровия бизнес, който жалеше пред Комисията. Франция също негодува срещу компанията и съдът я глоби с 1 милион евро за нарушения на Закона за транспорта и личните данни. Междувременно Берлин забрани имоти в столицата да бъдат предлагани чрез Airbnb, заради силния застой на пазара на дългосрочните наеми. Тепърва се очакват пикове на национално недоволство и в други държави.
Какъв е проблемът обаче на икономическото лоби и защо тъй самоотвержено се търсят способи за анатемосване на споделената икономика? Всички икономически взаимодействие между хората, които остават извън светлините на държавната регулация, предизвикват ревността на хотелиери, таксиметрови шофьори и транспортни магнати. Бизнесът им бива пряко атакуван от същите тези, които трябва чинно да го захранват.
Има два модела споделяне: този, възникнал на база случайно коопериране на хора, и разрастването на инициативата впоследствие чрез присъединяване на членове. Такива са групите във фейсбук за групови пътувания между градове в България например. Но по-сериозно недоволство предизвикват фирмите, които яхват желанието на хората да си бъдат взаимополезни или взаимоизгодни. Това е вторият модел на вече организиран тип размяна на имущество за временно ползване, извършвани през специални интернет платформи - приложения за смартфон или сайтове. Тези сайтове взимат комисионна, процент от осъществените наемни сделки. Обструкции възникват, тъй като наемодателите в общия случай остават печалбата си необлагаема.
Оказва се обаче, че българите често не декларират доход пред НАП и при отдаване под наем на имот по традиционна схема. Въпрос на съвест е дали парите, спечелени от отдаване под наем на лично имущество, ще бъдат обявени от собственика, без оглед начина, по който е извършена сделката.
