Европейската комисия е поискала от България да продаде част от газовия си оператор "Булгартрансгаз" на стратегически инвеститор, за да се увеличи конкуренцията на българския газов пазар. Това ще позволи да се прекрати наказателна процедура срещу "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) за злоупотреба с монополното положение на дъщерните й "Булгартрансгаз" и доставчика "Булгаргаз". В противен случай санкцията може да достигне 300 млн. евро.
На предложението Бойко Борисов реагира гневно в сряда с думите: "По процедурата, която искаха да ни наложат за собствеността на тръбите и компресорните станции - това не можем да допуснем. Това би било тежък политически удар срещу България и недопустимо, каквито и пари да ни санкционират". Тази реплика на премиера бе преплетена в негов по-общ емоционален коментар за искането му ЕК да каже какво да прави България с АЕЦ "Белене" и "Южен поток", а също така да подкрепи проекта за газов хъб.
От Министерството на енергетиката обясниха в четвъртък, че правителството е твърдо против предложението на Брюксел за допускане на частен инвеститор в "Булгартрансгаз" и надеждите са да успее да убеди Еврокомисията, че са направени много промени за осигуряването на достъп на частни лица до газопреносната мрежа на държавния оператор.
През април 2012 г. ЕК заведе дело срещу България, че не е осигурила достъп до газопреносната си мрежа след жалби на "Овергаз", която искаше да ползва тръбите на "Булгартрансгаз", за да внася директно гориво, вместо да го купува от "Булгаргаз". Претенцията бе, че операторът не предоставя задължителния според евроизискванията максимален капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки в България, особено по отношение на точките, в които българската система се свързва с румънската и гръцката газопреносна мрежа – съответно Негру вода и Сидирокастро. Стигна се и до дела в Съда на Европейския съюз в Люксембург.
ЕК смята, че тъй като "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" имат общ собственик и са свързани лица злоупотребяват с положението си на пазара и пречат на останалите играчи. Затова и са отправили искането в собствеността на газовата мрежа да влезе стратегически инвеститор като част от договорка за прекратяване на делото..
Тази мярка е доста драстична като се има предвид, че при сходна наказателна процедура срещу БЕХ, свързана с подозрение, че злоупотребява с монопола си като търговец на електроенергия на българския пазар, Брюксел предложи значително по-мек вариант. Тогава от ЕК поискаха прехвърляне на "Българската независима енергийна борса" от шапката на БЕХ към Министерството на финансите, за да бъде спряна процедурата.
Сега обаче се иска продажба на "Булгартрансгаз" при положение, че само преди дни дружеството подписа споразумение с гръцкия оператор ДЕСФА за междусистемна свързаност именно при входно-изходната точка Кулата-Сидирокастро, което позволява на други доставчици на газ да правят заявки за ползване на свободните капацитети на мрежите, както и да извършват виртуална търговия на газ. Вече дори има пет заявки от частни фирми – три български, една гръцка и една швейцарска, за капацитет, научи Mediapool. Сред тях обаче не е "Овергаз Инк", която дни преди края на 2015 г. бе отрязана от доставки от "Газпром", която притежава половината от капитала на частния газов доставчик, но акционерите му са в процес на развод.
Именно сключеното споразумение с ДЕСФА и подготвяното такова и с румънския газова оператор "Трансгаз" за точката "Негру вода", което се очаква да стане факт до дни, ще са и козовете на българската страна в отстояването на позицията, че са предприети мерки за подобряване на конкуренцията на газовия пазар.
От ЕК не са посочвали каква част от "Булгартрансгаз" настояват да бъде продадена, но българската страна е твърдо против подобен ход с мотива, че при сегашните трусове на енергийните и финансовите пазари не е моментът да се продават енергийни активи. Друг аргумент е, че газовият оператор е необходим за развиването на важни за енергийната и националната сигурност на страната газови проекти като междусистемните връзки с Румъния, Сърбия и Турция, модернизацията на газопреносната ни мрежа, разширяването на газохранилището в Чирен и дори за реализацията на проекта за газов хъб край Варна.
