Търсене на
контакти на фирми
 

Общините ще разполагат с близо 24 млрд. евро до края на 2027 година

 Общините ще разполагат с близо 24 млрд. евро до края на 2027 година

До края на 2027 година общините ще могат да инвестират огромен европейски ресурс, който ще бъде около 24 млрд. евро, както по Програмите финансирани от европейските фондове, така и по Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно на съвмeстно заседание на постоянните комисии по европейските фондове на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), в което са участваха над 224 представители на 124 общини.

"Проектите са живи организми и не се интересуват от COVID кризата и въпреки изборите работата на общинско ниво и реализацията на инвестициите не е спирала", посочи изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева. Като положителни сигнали от последните дни, тя отбеляза връщането към нормален ритъм на разплащанията по Оперативна програма "Регионално развитие" и по проектите, управлявани от Държавен фонд "Земеделие". С

ред най-важните предизвикателства на новия програмен период, който вече е настоящ, е интегрираният начин на усвояване на средствата, като подготовката за него значително изостава, коментира тя. Въпреки това, местните власти проявяват активност и вече са подписани две споразумения за реализиране на интегрирани териториални инвестиции.

Само около 7 млрд. лв., който ще бъде инвестиран от и с участието на общините по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и то в изключително кратки срокове.

До края на годината може все пак да има готови

териториални планове за Перник, Кюстендил Стара Загора

Основно предизвикателство остава планирането на средствата от Фонда за справедлив преход (ФСП), който е повече от 1.2 млрд. евро. Средствата са интегрирани в Програмата "Региони в ратсеж", която замества Оперативна програма "Регионално развитие". Те са обособени в отделна приоритетна ос 3. Това създава сериозно предизвикателство пред програмирането, защото се финансират широк кръг дейности, вкключително и такива, по които Управкяващият орган на програмата няма голям опит от досегашните периоди като меки мерки, обучение и др., които са характерни за програмите, финансирани от Европейския социален фонд.

От друга страна, за да се разпише приоритетна ос 3, е необходимо да бъдат готови поне първоначалните варианти на Териториалните планове за справедлив преход, които се разработват за най-засегнатите области. В момента се открояват 3 области в страната, които приоритетно ще бъдат подкрепяни по този механизъм: Перник, Кюстендил и Стара Загора. За изработването на Териториалните планове за справедлив преход отговорна институция е Министерството на енергетиката. По техни уверения в момента се намират в активна фаза на подготовка на стратегическите документи, което дава основания да се смята, че до края на годината има шанс да бъде формулирана по-подробно и приоритетна ос 3.

Стратегиите за регионално развитие очакват екологична оценка

Другото сериозно предизвикателство пред подготовката за програмен период 2021-2027 е интегрирания териториален подход. Все още не са финализирани Интегрираните стратегии за регионално развитие, а те се явяват основен стратегически документ, на базата на който ще бъдат финансирани бъдещите инвестиции.

Стратегиите са на заключителната фаза на екологична оценка, която се извършва от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Очакванията са в следващите 10-тина дни да бъдат поучени становища от страна на ековедомството. Съгласно Закона за регионалното развитие (ЗРР), следващият етап предвижда Интегрираните стратегии за регионално развитие за бъдат внесени за одобрение от Регионалните съвети за развитие (РСР), след което да бъдат одобрени с решение на Министерския съвет. Реалистичните срокове този процес да бъде завършен е началото на 2022 г.

Интегрираният подход или подходът ИТИ в частта на ПРР е фокусиран в политическа цел "Европа за гражданите" и позволява финансиране на различни сектори. Това дава възможност на потенциалните бенефициенти да предлагат проекти, съобразени с местните специфики. Важно е да се отбележи, че за ключови сектори като здравеопазване, образование, пътна инфраструктура, култура, социални дейности - се изисква предварително идентифициране на бъдещите инвестиции. Това е приоритет на ресорните министерства, които имат правомощия по дефиниране на съответните политики, като очакванията са в кратки срокове картирането от тяхна страна да приключи.

Активно се работи по законодателните промени, свързани с изпълнението на новия програмен период. Подготвят се предложения за промени в Закона за управление на средствата от европейските фондове (ЗУСЕСИФ) и в Закона за регионалното развитие (ЗРР), за да се разпишат подробно процедурите и стъпките за изпълнението на инструмента ИТИ и първата фаза - кандидатстването с концепции, тяхната проверка и селекция от Регионалните съвети. Механизмът за управление и координация на самата Програма на практика ще бъде изчистен с приемането на нормативните актове.

Областните центрове ще помагат при консултирането на интегрираните проекти

Управляващият орган е включил в процеса и областните информационни центрове (ОИЦ), т.к. се предвижда те да бъдат основен партньор, както при подготовката на ИТИ, така и при тяхното изпълнение. Техните служители са включени в експертните състави към РСР в звената по медиация и ще бъдат ангажирани с координирането на заинтересованите страни и комуникацията на местно ниво.

Все още текат усилени преговори с ЕК по внесения от правителството на 15.10.2021 г. План за възстановяване и устойчивост на България, коментира директорът на дирекция "Централно координационно звено" в администрацията на Министерския съвет Иван Иванов. До момента приоритетно са обсъждани въпросите около заложените ключови реформи. Сега разговорите навлизат по същество, в детайлите на отделните проекти. Важното уточнение, което Иван Иванов направи, е ясното разбиране, че плащанията по механизма за възстановяване и устойчивост, който финансира Плана, не се извършват "на документална верификация, а при постигане на предварително заложени етапни цели. Заложени в Плана са сериозни реформи, в кратки срокове и при неизпълнението им, средства няма да бъдат възстановявани" - уточни той. Това прави процеса на управление на проектите значително по-сложно. Важен фактор в процеса е и наличието на политическо съгласие по предвидените в Плана реформи.

Започват интензивни разговори

с ЕК по отношение на бюджетите на проектите на Плана за възстановяване

Следващата седмица започват интензивни разговори с ЕК по отношение на бюджетите на проектите. Двата ключови елемента от преговорите с Комисията са свързани с мерките, предвидени от страната ни за постигане на декарбонизация, т.е. закривнето на въглищние централи и върховенството на закона-съдебните реформи. ЕК очаква от страната ни по-амбициозни приоритети по извеждането от употреба на въглищните централи. България засега подхожда изключително внимателно по темата, както поради липсата на редовно правителство с мандат да взема дългосрочни политически решения, така и с оглед засягането на националната ни сигурност, от която енергетиката ни е част. Все още не е достатъчно ясна визията ни с какви мощности ще бъдат заменени извежданите от употреба въглищни централи и как ще бъде гарантиран баланса в енергийния микс.

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) засега предвижда разширяване на мощностите за добив на енергия от възобновяеми източници и изграждане на парогенерираща централа, но според ЕК са необходими по-амбициозни реформи в сектора.

Другата ключова тема в процеса на преговорите е върховенството на закона. Известно втвърдяване на тона от страна на Брюксел се усеща след оповестяването на списъка с лица по Закона "Магнитски". ЕК вижда недостатъчна активност по прилагането на мерки, свързани с борбата с корупцията, утвърждаването на върховенството на закона и функциите на главния прокурор. Част от този пакет от изисквания, е пряко свързан с нормативни промени, включително в Конституцията.

В "експертния пакет" от мерки, от страната ни се очакват по-амбициозни планове по отношение на реформите, свързани с електромобилността. Има и известни препоръки в областта на здравеопазването. Там акцентът, който България поставя с Плана е пренасяне на тежестта към превенцията, за да бъде намален натиска върху болничната система.

Добрата новина е, че по мерките, заложени в Плана, които пряко касаят общините, няма открити въпроси.

Повратен момент в хода на преговорите с Комисията, би било евентуално желание на бъдещия редовен кабинет да внесе корекции в Плана. Това значително би затруднило процеса на договаряне, крайният срок за който е 30 април 2022 г. След тази дата страната ни безвъзвратно ще загуби възможността да участва в разпределението на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Самите проекти, финансирани от ПВУ, ще бъдат изпълнявани през ИСУН. Визията за момента е, че финансовият ресурс не представлява средства от споделено управление и затова за проектите няма да се прилага ЗУСЕСИФ. Министерството на финансите работи по детайлните правила за управление, като очакванията са те да са значително опростени.

"Периодът за изпълнение е кратък, но при добра мобилизация можем да се справим" - смята директорът на дирекция ЦКЗ.

300 млн. по-малко средства за Югозападния планов район,

София трябва да бъде изведена от района

Във финален етап са и преговорите по Споразумението за партньорство за периода 2021-2027. Двата проблема, които са коментирани и по които е постигнат консенсус, са искането за по-висок ресурс за Югозападния планов район (ЮЗР), който вече е в категорията на тези в преход, както и обхвата на областите, които да имат достъп до средствата от ФСП. По предложение на ЕК средствата за ЮЗР са около 690 млн. евро, като България е поискала над 2 млрд. евро. Постигнат е компромис за 5% от националната алокация, които да са насочат към ЮЗР, което е около 300 млн. евро по-малка сума от поисканата от страната ни. За програмния период 2021-2027 г. няма да бъдат правени промени в обхвата на районите за планиране, но индикациите са ясни - Столицата трябва да бъде изведена от Югозападния район, т.к. показателите на София сериозно изкривяват данните за района и оказват влияние върху интензитета на помощта от ЕС. ЕК настоява акцента на солидарната подкрепа да бъде поставен върху по-бедните райони с цел догонване на средните европейски нива, каквато е и философията на кохезионната политика.

Що се отнася до достъпа до средства от ФСП, България настояваше за включването на още 8 области - позиция, която не се възприема от ЕК. Нейното разбиране е, че България има остър проблем, чието решаване е приоритетно и това е справянето с проблемите за преструктурирането на икономическия профил и социалните последствия в регионите, пред които предстои въглищния преход. Очаква се да бъде разширен обхвата за достъп до средства от ФСП като бъдат включени в него и 9 общини около Стара Загора, сред които Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Тунджа, Сливен, Хасково, Харманли. След изготвянето на Териториалните планове за справедлив преход на 8-те области, на база анализите от тях, ще се водят нови разговори с Комисията за разширяването на обхвата на ФСП, като за момента е важно темата да се затвори, за да може ПРР да се одобри и стартира изпълнението на ИТИ в обхвата й.

Споразумението за партньорство и Програмите за новия програмен период са изпратени за финално неформално съгласуване в ЕК, в началото на декември се очакват поредните коментари. Също през декември, вероятно, предстои и мисия на ЕК у нас. Допълнително прецизиране на текстове предстои по 2-те програми, чиято подготовка е започнала по-късно- за техническа помощ и наука и иновации.

Подготвени са изменения в ЗУСЕСИФ за програмен период 2021-2027. Те не предвиждат сериозни промени, а по-скоро оптимизиране на някои от сега действащите текстове, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) остава в общата рамка, което е много важно.

Прилагането на интегрирания подход се предлага да бъде нормативно уредено в два закона. Процесът на подготовка на интегрираните концепции, оценката и одобряването им да се извършва по реда на ЗРР, а изпълнението им по ЗУСЕСИФ. Мотивите зад това предложение са два основни: първо, логиката на интегрираните проекти не трябва да се ограничава само до европейските средства, а да се прилага и за национални и общински ресурс; и второ - няма яснота дали одобряването на Стратегиите представлява административна процедура, която може да бъде обжалвана по административен ред. Затова тяхната селекция се предвижда да бъде уредена в ПП на ЗРР, на базата на Наредба. Изпълнението на одобрените в рамките на концепцията проекти, които се финансират с европейски ресурс, ще се осъществява по реда на ЗУСЕСИФ.

Предстои да бъде одобрен и втория транш по механизма ReactEU, като до 2 седмици се очаква решение на Съвета на ЕС. Средствата за страната ни са почти двойно по-малко от очакваните. Възниква и сложност при тяхното разпределение, тъй като задължително условие е 25% от ресурса да бъде вложен в зелени мерки, което означава да се насочат към Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК). Страната ни е поискала средства и за ОП Храни и за ОПРЧР, както и за здравеопазването./dir.bg

 

Прибави коментар

   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави