България може да се възползва от очакванията за намалено производство в Европа и да направи масирана рекламна кампания на българските вина и да се позиционира на пазарите с по-високи ценови сегменти. Това обаче може да стане с целенасочена междуинституционална държавна политика, ефектът от която ще може да се усети след две години каза пред БТА Галина Нифору, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на вино.
Тя открои важните пазари за България - Полша, Чехия, Белгия, Нидерландия, Украйна, САЩ, Китай, Япония, Великобритания.
Подобна е политиката на Република Северна Македония и тази държава отдавна е задминала България в износа на вино на ключови пазари и вече е водеща страна в региона. За сравнение, до 1984 г. България е била на четвърто място по износ на вино в света след Италия, Франция и Испания с 302,659 млн. тона, а в момента е на 27-а позиция с 24,985 млн. тона. Страни като Мозамбик, Литва, Латвия са пред нас.
Във Франция, Северна Италия, Испания зимата и пролетта бяха доста сурови и нетипични, имаше замръзвания и наводнения и това доведе до спад с повече от 30 процента на продукцията на вино в тези държави, които са сред най-големите производители на алкохолната напитка, коментира Нифору. По думите й това неминуемо ще доведе до трансформация на винения пазар в света. По тази причина е важно държавите, които имат добри национални експортни политики, да успеят да насочат своята продукция към страните, в които тези липси ще бъдат усетени, смята експертът. Тя отбеляза, че през 2021-а реколтата от грозде в България е била една от най-добрите през последните години и като се има предвид по-ниската консумация на вино миналата година заради пандемията, българските изби в момента имат големи количества вино. Реколта 2021 е около 180 млн. хектолитра. Проблемът с българските изби, които са близо 300, е, че малък процент от тях работят за износ и това са предимно големите и средните производители. При тези изби обаче пазарите са в по-ниския ценови сегмент и те трудно биха могли да се позиционират в държави с по-високи продажни цени на виното, въпреки доброто качество на нашите вина. Затова според експерта целенасочената национална политика би подкрепила и разширила навлизането на българските вина и в страните с висок ценови сегменти.
Експанзия на български вина в Украйна
Българските винопроизводители се завръщат на позабравения украински пазар, който някога, в рамките на СССР, е бил сред водещите за износа ни на вина, а сега експортираните количествата са пренебрежимо малки. Миналата седмица Асоциацията на производителите и износителите на вино е участвала в най-големия за Украйна специализиран форум за виното, където са сключени първите договори за експорт на наши вина от няколко български изби, като от вчера вече е факт първата поръчка от украинските партньори. Киев е 6-милионeн пазар, с добра покупателна способност, коментира Нифору и отбеляза, че за последните десет години се отчита значителен ръст на вноса на качествени и скъпи вина, а потреблението там расте. Отдавна в Украйна не пият полусухи вина, каквито преди 1989 г. сме изнасяли, предпочитат се качествени, като всички големи държави - производители на вино, вече са стъпили на този пазар, коментира експертът. В Украйна винената култура "избухва" и те се насочват към вина от балканските държави и заради добрите ни контакти, допълни експертът. Двустранните икономически отношения се задълбочават и миналата седмица е била създадена Българо-украинска търговска камара по инициатива на българското посолство и Украинската търговско-промишлена палата. За председател на българо-украинската камара е избран Иван Плачков, бесарабски българин, бивш министър на енергетиката на Украйна и собственик на изба.
В Южна Корея вече знаят и за българското вино
Асоциацията работи по подобни проекти в САЩ, Япония, Китай, Южна Корея където българският износ нараства, като българските търговски представителства по места оказват сериозна подкрепа на винопроизводителите при намирането на партньори в съответните държави.
На тези пазари се отчита поне 10-15 процента ръст в износа. Изключение прави само Китай, където миналата година имаше срив, коментира Нифору и допълни, че възстановяването на този пазар ще стане бавно, защото Китай все още е затворен за вносители от чужбина. Годишно България изнася за Китай около 1 милион литра вино.
Средната цена на българските вина в САЩ е 4,50 долара, а в Европа - около 2,30 евро, в Китай виното ни се предлага средно за близо 5 долара, като след Франция и Чили, нашата цена е на трето място. Доста високи са и цените в Южна Корея и Япония. По думите на Нифору тези страни вече оценяват модерното българско вино и нямат предразсъдъци за миналото ни, когато сме изнасяли огромни количества за СССР с не толкова добро качество. През декември се очаква в Сеул да бъде направена голяма презентация на избрани български вина, отново със съдействието на посолството ни там.
Износителите на вина са затруднени и заради логистични проблеми, защото в момента са много малко контейнерите в наличност за износ. Имахме такъв проблем миналия месец, когато изнасяхме за САЩ, там всички пристанища са задръстени от контейнери и няма възможност да се обработват, и имаше решение за спиране на всякакви стоки до края на годината в САЩ, коментира Нифору.
Вино по време на пандемия
Много малко от избите в България са прекратили дейност заради пандемията. Фирмите с добър мениджмънт вече възстановиха позициите си от 2019 г., каза Нифору. Сегашните тревоги на бранша са свързани с това как ще се управлява пандемията и дали страната вече ще има стабилно правителство, което да обърне внимание на бранша, защото, по думите на Нифору, България няма много продукти, които да я олицетворяват, освен виното, розата и киселото мляко.
От бранша отчитат, че по време на пандемията вътрешният пазар за българските изби се оказва по-важен и ако в миналото 80 на сто от винарската продукция е била за износ и 20 процента - за страната, сега заради пандемията има обрат - 60 процента отиват за потребление в България, а 40 на сто - за експорт, като процентът за износ непрекъснато намалява. Промяната в тенденцията се дължи на факта, че вътрешният пазар може да поеме адекватни цени на произведеното вино, а за да достигнеш до такива цени на външния пазар, се изискват целенасочени национални действия за презентация на нашите качествени вина и лозя, на новите техонологии в бранша, отново изтъкна Нифору.
Положителният ефект от пандемията за бранша е многократното увеличение на продажбите онлайн, където винарският бранш доста е изоставал, защото хората по принцип предпочитат да посетят магазините, да видят и пипнат бутилката, да дегустират виното и да изслушат повече за историята на напитката. Тази година има бум на онлайн продажбите и ръстът се запазва, като повечето изби са си направили свои електронни магазини, а и има интерес от онлайн търговци да предлагат стоката, коментира Нифору.
Вкусът на българина към виното еволюира и той започва да развива доста добра винена култура, но все още има какво да се желае, защото много хора смятат, че най-хубавото вино е домашното, каза Нифору. Освен това потреблението на вино изпревари това на ракия, като равнищата на консумация на вино са приблизително на едно ниво с бирата.
Светът е вино
В началото на ноември БТА цитира Международната организация по лозата и виното (OIV), която съобщи, че световното производство на вино може да намалее тази година до едно от най-ниските отчитани нива заради суровото време в Европа. Същевременно търсенето се очаква да се възстанови близо до показателите отпреди пандемията.
За 2021 г. организацията очаква световното производство да бъде между 247,1 милиона и 253,5 милиона хектолитра, като средната оценка е за 250,3 милиона хектолитра. За трета поредна година производството ще бъде по-ниско от средното и ще доближава произведените през 2017 г. общо 248 милиона хектолитра (най-малкото количество от шест десетилетия). Един хектолитър се равнява на 133 стандартни бутилки.
Спад на продукцията в Италия, Испания и Франция, които са най-големите световни производители на вино, ще повлече надолу производството от южното полукълбо, а се очаква то да бъде рекордно тази година.
Лозята в Западна Европа бяха засегнати от пролетни слани, а френските винопроизводители пострадаха и от силни дъждове, градушка и заболявания по лозите.
Тенденцията за световното потребление на вино същевременно е окуражаваща. Данните за първото полугодие сочат възстановяване въпреки продължаващия спад в туризма и хотелиерството и ресторантьорството на фона на пандемията, отбелязва организацията.
Преминаването към онлайн продажби също е помогнало на бранша по време на пандемията./dir.bg
