На 20-ти октомври се проведе първата част от традиционния банково-финансов форум на списание "Мениджър".
Началото на събитието постави подуправителят на БНБ Нина Стоянова с думите: "Новите технологии променят финансовите услуги и финансовия сектор, създавайки едни многообразни финансови продукти в една сериозна и силно конкурентна среда. В тази ситуация ролята на националните регулатори, на Европейската комисия и на Европейската централна банка е да подкрепят и катализират тези процеси, така че да стигнем до едни достъпни и сигурни платежни решения, които да се разпространяват в целия ЕС". Стоянова посочи, че за първото шестмесечие на тази година плащанията, обработени през RINGS система за брутен сетълмент в реално време в лева, са се увеличили с 30% спрямо същия период на предходната. Тя добави, че плащанията, обработените през системния компонент за плащания в евро ТARGET2-BNB са се увеличили с близо 66% за една година. "Тези цифри говорят сами за себе си и могат да бъдат изтълкувани по различен начин, включително като сигнал за известно възстановяване на икономиката. Те обаче показват и все по-интензивното използване на платежните услуги и електронните канали за разплащане в българския финансов сектор", каза още Стоянова. Тя акцентира още върху тенденцията за развитието на електронната търговия и все по-сериозното използване на електронните канали за разплащане.
Възможностите за финансиране на малкия и среден бизнес и стартиращите компании у нас има, както през Българската фондова борса, така и чрез програмите на Фонда на фондовете, но за целта компаниите трябва да са проактивни и да търсят различните опции за финансиране. В същото време се забелязва глад за рисков капитал, въпреки различните варианти за подкрепа на предприятията чрез дялови, дългови и грантови схеми. Това споделиха участниците в първия дискусионен панел, озаглавен Разрастване по време на криза.
"Технологиите и финтех решенията са един от двигателите на финансите и на развитието на финансовата система в днешно време. Това се отнася в пълна сила и за Българската фондова борса, тъй като борсите сега са едни технологични компании. Всъщност, пандемията се отрази позитивно на технологичните компании, защото техният бизнес не е зависим от физическо присъствие. От друга страна борсите като пазари, които разпределят свободния финансов ресурс, в кризи са активно използвани както за осигуряване на ликвидност, така и за финансиране", заяви доц. д-р Маню Моравенов, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса. Той цитира статистика, според която от началото на годината до момента Българска фондова борса има 40% ръст на оборота на борсата спрямо предходната година, както и 30% ръст на индекса SOFIX. "Имаме 19 набирания на капитал, около 200 млн. нов набран капитал, като голяма част от него беше набрана от "Еврохолд". Оборотът в момента е от порядъка на над 400 млн. лв. като вероятно ще минем половин милиард до края на годината", отчете Моравенов.
Изпълнителният директор на Фонд на фондовете Мартин Гиков съобщи, че в момента Фондът управлява около 1 милиард и 200 милиона ресурс по европейските програми, както и национално съфинансиране. "Досега сме подкрепили около 1200 компании, както през дялови, така и през дългови инструменти. Реално подкрепяме по-слабите участници в икономическия живот на страната", посочи той.
За трудния път към успеха говори Яни Драгов, изпълнителен директор на "Смарт Органик" АД. По думите му, в началото е трябвало да се финансират със собствени ресурси и едва по-късно, когато вече имали добра печалба, банките са се съгласили да ги финансират и сега компанията е на път да придобие свой конкурент. "Вече сме на етап, на който ползваме солидно банково финансиране. Всичко сработва и това е хубаво", похвали се Яни Драгов.
По думите на Моравенов има огромен неизползван потенциал на инвеститорите на капиталовия пазар. "Въпреки това статистиката показва, че има огромен недостиг, тоест има много голямо поле за финансиране дори само на български стартъпи и компании. Има много по-голямо търсене и глад за рисков капитал. В тази връзка пазарът за растеж на малки и средни предприятия beam на Българската фондова борса се явява нещо като хибриден пазар, свързващ двете екосистеми - тази на частните капитали и тази на публичните инвеститори", добави Моравенов.
Наистина има глад за рисков капитал, потвърди и изпълнителният директор на Фонда на фондовете, но според него има една празнина между добрите бизнес модели и това, което професионалните фонд мениджъри търсят, така че да могат да инвестират парите по възможно най-добрия начин. "Това, което ние правим, е да улесним максимално процеса на усвояване и одобрение. Имаме такъв фонд "Растеж", който би финансирал нуждите от растеж на компании, там където банките вече не виждат потенциал от гледна точка на поемане на дълг. Планираме микс между дългово, дялово и грантово финансиране, което да дава възможност през един фонд да се покрие целият етап от нуждите на дадена компания", разказа Мартин Гиков.
"Ние, предприемачите в хранителния сектор, сме сравнително привилегировани, тъй като храната продължава да се търси. При куриерите, например, има огромен положителен ефект, както и онлайн бизнеса. Според мен всеки един бизнес и предприемач трябва да преосмисля своята стратегия, за да продължи напред", коментира Яни Драгов, изпълнителен директор на "Смарт Органик" АД.
Според Моравенов все повече минаваме в бъдещето на напълно дигитализираното общество, което си има своите плюсове и минуси. "Навсякъде се търсят технологични решения, защото бизнесите вече се движат от технологии и от изкуствения интелект. От тази гледна точка, действително много се инвестира в такива компании, но ако погледнем чисто фундаментално, това са компаниите, които реализират най-добри печалби и ръстове. Нормално е там, където има ръст и печалба, инвеститорите да инвестират и моята прогноза е, че това ще продължи", посочи той.
Подкрепа на думите му дойде от Фонда на фондовете. "Моето наблюдение от компаниите, които ние сме финансирали - около 100-ина компании като дялово финансиране, по-голямата част от тях са свързани с някакъв вид дигитализация", каза Гиков. "Тези предприемачи, които успяха и се стремят да хванат новите трендове, било то онлайн доставки или дигитализация на решения за работа от вкъщи, всичко, което промени начина ни на живот, това може би за следващите 5 години ще е новата среда, в която ще оперираме", добави той.
В индустрията на дигитализацията на парите много бързо се разместват тектонски плочи и виждаме страшно сериозно движение в крипто пазара. Личното ми вярване е, че това, което прави крипто, е да събуди звяра в централната банка. Това вече се вижда в САЩ и в Китай. Мисля, че скоро ще има доста новини, свързани с крипо регулация". С тези думи основателят и изпълнителен директор на INDUSTRIA Петко Карамочев откри втория панел, посветен на дигиталните валути.
"Хареса ми, че предишните панелисти са много позитивни и с розова визия за бъдещето, но аз не съм. Бих казал доста категорично, че виждам доста тежък антагонизъм в централизираните финанси. В момента всеки от нас чувства по собствения си джоб един от проблемите на централизираните финанси. Този проблем се казва висока инфлация", каза финансовият експерт Бисер Манолов. "Не знам дали хората си дават сметка, че от доста години насам виждаме една токсична симбиоза между централни банки и правителства. Глобалният брутен продукт в момента е горе долу към 100 трлн. долара, докато глобалната задлъжнялост, включително държавната, корпоративната и тази на домакинствата е около 300 трлн. долара. Това означава, че в момента света прави с три единици дълг единица брутен продукт. Това е един нерешим дисбаланс", коментира той и посочи, че централизираните финанси също така водят до втвърдяване на разпределението на богатствата - над 85% от богатството се дължи само от 10% от хората.
"Живеем в страхотно развратено време от гледна точка на финансите. Изобщо не съм оптимист за бъдещето на парите, защото през последните две години, в условията на най-голямата съвременна здравна криза, видяхме, че финансовият и имотния пазар направиха балони и цени, които не сме виждали. Това означава, че финансовата система е тотално откачена от реалната икономика. Нашето общество в момента е на един дългов допинг.", коментира Димитър Калдамуков, съдружник в KDBM Law.
Петко Карамочев насочи вниманието в дискусията към Китай, който според него е около 4-5 години пред Обединеното кралство, което е 3-4 години пред Европейския съюз, що се отнася до развитието на дигиталните валути. "Дигиталното евро ще бъде доста тромав процес. В същото време Китай работи с невероятни темпове" - коментира Карамочев.
Манолов от своя страна заяви, че при всички финансови кризи през последните десетилетия са виновни централните банки и правителствата. "Колко пъти те трябва да сбъркат, за да разберем, че тази система на функционира. Те решават всеки проблем с печатане на пари. Голяма илюзия е, че знаят какво правят. Те не решават проблеми, а ги отлагат във времето", коментира той.
Калдамуков е категоричен, че централните банкери са пряко отговорни за инфлацията, която в момента ни изяжда спестяванията. "Нашите заплати не скачат с 10-20%, колкото са скочили цените на жилищата в София, или пък с 300%, колкото са скочили акциите на Apple. Хората купуват акции на Tesla и биткойн, защото ги считат за сигурни пари", добави той.
Петко Карамочев изрази мнение, че не трябва да има разединение между централните банки и правителствата, защото централната банка е пряко изражение на политиката на държавата. "Какъв друг инструментариум има централната банка при такава криза, освен да печата пари? По-добре е да има контролирани термоядрени взривове под похлупак, отколкото гигантска криза, която може би ще дойде.", добави той.
На въпрос дали наличието на крипто или дигитално евро променя съществено икономическите и обществените търговски отношения, Бисер Манолов отговори: "Това означава, че вие без абсолютно никакво разрешение, на който и да е участник във финансовата система, можете да си откриете една дигитална сметка, крипто сметка, по която мога да ви прехвърля активи, без никакво разрешение. Имаме липса на надзор".
"Хората трябва да знаят, че при децентрализираните финанси всички участваме на равноправен принцип и никой не привилигировано положение. Това е изключително справедлив процес. В момента в света има около 2 млрд. човека, които имат право на банкови услуги, но нямат достъп до тях.", добави Манолов.
Калдамуков от своя страна заяви, че разликата между дигиталното евро и традиционното евро, между фиатните пари и криптовалутите, е една единствена - доверието. Той препоръча на хората да си намерят актив, който да държи стойността на парите им, защото в противен случай обедняват всяка минута.
Означава ли дигиталната валута тотален контрол от страна на държавата? Петко Карамочев заяви, че що се отнася до парите, издавани от централната банка, има много начини те да бъдат регулирани и систематизирани по такъв модел, че да запазим свободите си. "Няколко пъти се чу думата криптография. Тя дава възможност да имаме гаранция, че централните банки не ни гледат в джоба. Математиката е на достатъчно високо ниво, за да се гарантира този процес. Над едно определено ниво и размер на плащания може би ще има видимост за правителствата и централните банки, не за друго, а за да се помогне целия процес", коментира той.
Калдамуков каза, че хората са прави да се страхуват при една централно емитирана дигитална валута, но според него нивото на уважение към човешките права в ЕС е такова, че ако емитирането на едни пари, което по някакъв начин бърка в нашия личен живот, те просто няма да получат доверието, което емитентите биха искали да получат.
Финансовите технологии носят редица ползи на потребителите - спестяват им време, разходи и им дават много повече възможности. В България те все още са в ранна фаза на проникване и използване от страна на потребителите като причините за това са няколко. На първо място е практиката да се плаща кеш, за да се избягват данъчни задължения. Не по-малко от значение е и технологичният "балон", в който се намират разработчиците на такива приложения и трудното им достигане до масовия потребител и на трето място - големите разлики между търговските банки по отношение на това доколко те възприемат и въвеждат технологични решения при управлението на средствата от техните клиенти. Това е заключението от дискусията на тема "Потребители и технологии във финансите" по време на 4-тия годишен банково-финансов форум "Бъдещето на парите", организиран от списание "Мениджър".
"Бъдещето е начертано - то вече се случва в северните държави. При тях в смартфона влиза всичко - кредити, разплащания, застраховки, спестявания, идентичност. В скандинавките държави - Норвегия, Швеция и Дания - вече не съществува физическо подписване на документи, всички са забравили какво е то. Паралелно с това Китай е с 3 години напред спрямо Европа с електронните разплащания, но не трябва да подценяваме факта, че една основна причина за това е и липсата на фаза за навлизане на ПОС-терминали, прескачането на тази фаза и директното навлизане на плащанията чрез смартфон", обясни Гюрджилов. Той добави, че за сравнение в България има голямо изоставане и то има обяснение. Немалка част от хората у нас продължават да получават кеш, защото не се плащат осигуровки и това довежда до изкуствено дигитално изоставяне, около 20% от населението продължава дори да няма дебитни карти. "Нашата цел е да намалим дълбоките различия между хората, да ги запознаем с удобствата на смартфоните и да са наясно какви са ползите, какво биха спестили от новите технологии", добави той и обърна внимание, че в мобилните разплащания най-напред са държавите, в които има колаборативен подход на приложенията. В Швеция например няколко банки използват единна система за мобилни парични преводи. "У нас обаче много малко зависи от местните клонове на банките и в повечето случаи решенията за мобилното разплащане се вземат някъде другаде - в централите на банките. В крайна сметка обаче конкуренцията ще доведе до подобряване на услугите", отбеляза той.
"Едно решение за мобилните разплащания за всички банки със сигурност ще подобри сигурността", коментира Ангел Иванов, изпълнителен директор на Lirex High Tech, технологична компания за киберсигурност. Според него в момента мобилните приложения на българските банки силно се различават по ниво на напредналост. "Нашата компания регулярно прави одит на мобилното банкиране на различни банки у нас и резултатите показват, че някои финансови институции прилагат всички най-модерни технологии, докато други все още имат изискване за посещаване на клон и разписване на хартиени документи, свързани с идентификацията по мобилното приложение, което е неприемливо за 2021 г.", разказа той. Според него финтех компаниите са били катализатор за развитието на банките в последните години. "Безплатните международни парични трансфери бяха първото нещо, въведено от тях. Банките напредват в тази посока, а това отворено банкиране крие своите рискове. Затова вече е нужно да се анализира подробно цялата инфраструктура, за да е ясно как тя ще бъде защитена", добави Иванов. "Ако искаме да използваме последните технологии трябва да сме наясно със рисковете за сигурността и постоянно да се стремим да обновяваме защитата", обясни Иванов.
Според Ирина Крайчева, главен изпълнителен директор на ЮтеКредит, финтек за потребителски кредити, все още има дълъг път, за да бъдат потребителите приобщени към технологиите. "Нашата амбиция е да се предоставят технологии, които да са разбираеми и използваеми дори и от хора над 50 годишна възраст, не само от младите", добави тя, като обясни, че към 2020 г. едва 1 от 8 души в България има мобилно банкиране и България продължава да бъде страната с най-много банкови клонове на глава от населението. "Ние от 5 години говорим за дигитализация, но реалното приложение къде е? Ние използваме терминология, която остава непозната за голяма част от потребителите. Затова мога да се похваля, че при нас 90% от всички кандидатствания за кредит са онлайн подписани, защото предлагаме улеснен метод", обясни Крайчева.
На 27-ми октомври предстои вторият ден от тазгодишния банково-финансов форум. Той ще бъде открит с приветствие от Ивайло Христов, зам.-министър на финансите, който ще бъде участник и в дискусионния първи панел "България в еврозоната" - предизвикателствата и възможностите пред банките и реалния бизнес при изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото.
Панелът ще започне с важната за България презентация "Детайли по еврозоната", подготвена от Танел Рос, бивш заместник главен секретар на Министерството на финансите на Естония. Той е ключова фигура при приемането на еврото в страната и ще сподели полезен опит при прехода от естонската крона към еврото.
Следва дискусия на тема "Сбогом на депозитите", в която ще бъдат представени новите продукти за управление на спестяванията при ниски и отрицателни лихви по депозитите, алтернативите на банките и финтек компаниите. Участници в панела ще бъдат Боян Бянов, Регионален директор Германия, Raisin; Владимира Лулова, мениджър Обслужване на клиенти, iuvo; Явор Ачев, мениджър за България на Amundi Asset Management; Райна Миткова, управител на EOS Group в България.
Третият панел е на тема "Финансиране на ESG". Участниците - Цветанка Минчева, председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк; София Касидова, директор на управление "Стратегическо развитие и планиране" в Българската банка за развитие; Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt - ще дебатират по въпроси, свързани с етично инвестиране и преход към зелена икономика, както и каква е ролята на банките в този процес./dir.bg
