Българската икономика да нарасне с 2-2,1% през 2016 г. и с 2,7% през 2017 г., прогнозират от БНБ. Като причина за по-ниския ръст в сравнение с м.г. се посочват намаляващите държавни инвестиции и свиването на износа заради забавяне на икономиките на държавите от ЕС.Принос за очаквания по-висок ръст през 2017 г. щели да имат възстановяването на частните инвестиции и на експорта, смятат икономистите от БНБ, чийто управител е Димитър Радев, пише "24 часа".
Очакванията са през втората половина на 2016 г. заради поскъпване на международните суровини България да излезе от двегодишната дефлация и да отчете инфлация от 1%. От БНБ посочват, че през първото тримесечие на годината понижението на крайните потребителски цени се е задълбочило още и към март отчетената дефлация е 1,9% срещу 0,9% в края на 2015 г.
Прогнозата за 2017 г. е за ускоряване на инфлацията до 1,6%, което ще съживи производството.
След рекордния ръст от 11,3% на годишна база на парите в обращение ще започне забавянето му до края на годината.
След продължилия и през първото тримесечие на тази година ръст на спестяванията от домакинствата - с 6,7% на годишна база, прогнозата за следващите две тримесечия е да започне плавно понижение на ръста.
Основен фактор за това ще бъде очакването лихвите по депозитите да продължат да падат. Средната доходност на година можела да падне трайно под 1,1% в следващите две тримесечия.
Броят на банките, предлагащи лихви над 1,5%, ще намалява, а ще се увеличават тези, даващи по-ниска доходност, прогнозират от БНБ.
Правителствените инвестиции, които през първото тримесечие на тази година имат отрицателен принос за растежа на БВП, ще продължат да се понижават през второто и третото тримесечие на 2016 г., смятат анализаторите.
Те посочват като водеща причина за това по-бавното стартиране на нови инвестиционни проекти, които са финансирани от фондовете на ЕС, през новия програмен период до 2020 г.
