Държавен фонд "Земеделие" призна, че има проблем с проверката на европейските проекти. Фондът публикува неясен списък с къщите за гости и призова обществеността да сигнализира "при констатирани видими нередности или при съмнения за използване на изградените обекти не по предназначение".
Информацията за изградените къщи за гости на територията на цялата страна е представена по области и населени места. Целта е да бъдат публично популяризирани обектите за селски туризъм, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, е посочено в съобщението.
Адресите на въпросните къщи обаче не са посочени и това би затруднило хората да се възползват от услугите им. Посоченото наименование на проекта също е доста общо. Например "къща за гости в гр.Добринище", "предоставяне на туристически услуги" или "СМР за обект: "Къщи за гости" петно"А" и петно"Б"" в село Лещен, където са изградени общо 14 къщи за гости.
"С публикуването на списъка с къщите за гости фонд "Земеделие" очаква и адекватна обратна връзка от страна на обществеността", е посочено обаче в съобщението.
"При констатирани видими нередности или при съмнения за използване на изградените обекти не по предназначение, всеки може да изпрати сигнал до ДФ "Земеделие" на телефон 0700-106-16 (на цената на един градски разговор), на e-mail: signali@dfz.bg, както и по пощата на адрес: 1618 София, бул. "Цар Борис III" 136, приканват от фонда.
За да улесни гражданите в подаването на сигнали, сайтът "Биволъ" започна нов проект. Неясният списък на ДФЗ ще бъде обогатен с имената на фирмите, получили евросредствата - данни за собствениците, полученото финансиране, осигурените лица и интерактивна карта с точните координати на обектите. До момента в базата данни на "Биволъ" има над 200 къщи за гости, които са финансирани с общо над 70 млн. лв. Безвъзмездната помощ за една къща е до 200 000 евро.
Съмненията за използване на къщите за гости финансирани с европейски пари не по предназначение, а за лични нужди, са много отчетливи в случаите, когато фирмата няма персонал. Наличието на персонал е критерий, който е заложен в условията за финансиране. При установена липса на персонал, което става през регистрите на НОИ, ДФЗ трябва да извърши проверка на място и евентуално да наложи санкции – връщане на субсидията.
Абсолютният рекордьор по изградени селски къщи е област Благоевград – 145. Голяма част от тях са в архитектурно-историческите резервати Ковачевица (6) и Лещен (14). В с. Огняново са построени 13 къщи за гости с европейски пари, а Гърмен се е обзавел с 5 семейни хотела.
Втора в своеобразната класация се нарежда Софийска област със 73 проекта на къщи за гости. Топ три се затваря от област Ловеч със 62 къщи за гости.
Най-малко такива проекти са реализирани в Разград (4), Търговище (5), Русе (8) и Враца (9), видно от публикуваните данни.
Европейската комисия установи системна грешка по мерките за изграждане на къщи за гости (311 и 312) по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Причината беше, че част от тях не се използваха за целта, за която са отпуснати европейските средства – като семейни хотели или места за настаняване. Докато тази грешка в системите за контрол не бъде отстранена, ЕК няма да възстановява разходи за такива дейности по новата ПРСР 2014 – 2020 г.
Мярката за къщите за гости няма да бъде приложена в този й вид през тази година, въпреки натиска от страна на консултантските фирми, каза министърът на земеделието Десислава Танева миналата седмица във Велико Търново. Тя отбеляза, че тези мерки няма да бъдат отворени, защото изкривяват целите на програмата. Танева съобщи тогава, че по мерките за подкрепа и създаване на микропредприятия са разплатени 180 млн. евро. От тях 155 млн. евро, или 86%, са били за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и за селски туризъм, включващ изграждане на къщи за гости. ВЕИ са другите проблемни проекти, по които има висяща процедура в Брюксел за налагане на финансова санкция.
Изграждането на къщи за гости беше съфинансирано по мярка 311 - "Разнообразяване към неземеделски дейности", мярка 312 - "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и по мярка 41 - "Прилагане на стратегиите за местно развитие", която се реализира от одобрени от Министерството на земеделието и храните - Местни инициативни групи (МИГ) при прилагане на подхода "Лидер".
