Мнозинството граждани на ЕС смятат, че фондовете на съюза за възстановяване трябва да бъдат отпускани само на страни, които спазват върховенството на закона. Това показва проучване на Евробарометър, съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент.
Основните изводи от сондажа показват следното:
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли, цитиран от БТА подчерта:
"Европейският парламент ясно заяви, че фондовете за възстановяване на ЕС не трябва да бъдат отпускани на правителства, които не зачитат основните демократични ценности и не спазват принципите на правовата държава. Това проучване потвърждава, че преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС са съгласни с тази позиция. Тези, които постоянно подкопават ценностите на Европейския съюз, не трябва да очакват средства от него."
Проучването на Евробарометър, публикувано днес от Европейския парламент в навечерието на предстоящия дебат за състоянието на Европейския съюз на 15 септември, показва ясна обществена подкрепа за прозрачност и ефективен контрол при отпускането на средства в рамките на програмата NextGenerationEU. Според проучването 53 процента от европейските граждани (60 процента за България) са напълно съгласни, че трябва да има ефективен контрол, а други 32 процента (29 процента за България) са по-скоро склонни да се съгласят с това твърдение. Само 8 процента от респондентите средно за ЕС не споделят това мнение (делът им е същият за България). Това е позиция, споделяна от Европейския парламент, който понастоящем прави оценка на подадените национални планове заедно с Европейската комисия, за да се гарантира, че предоставените средства ще бъдат използвани в съответствие с целите за екологосъобразност, цифровизация и устойчивост.
Гражданите оценяват положително въвеждането на плана на ЕС за възстановяване от 800 милиарда евро: трима от всеки петима граждани (60 процента) считат, че проектите в рамките на програмата NextGenerationEU ще помогнат на тяхната държава да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, като в България делът им е 69 процента. 59 процента от европейците (70 процента от българските респонденти) заявяват също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. С оглед на това проучването показва също така, че 53 процента от европейските граждани (62 процента от българските респонденти) имат положителна представа за Европейския съюз, като едва 19 процента (18 процента за България) имат сравнително или много негативна нагласа.
Резултатите от проучването показват и опасения в редица европейски държави относно това доколко добре и целесъобразно националните правителства ще използват тези допълнителни средства от ЕС. Докато средно 44 процента от гражданите на ЕС (41 процента за България) имат доверие в националните си правителства в това отношение, 41 процента от респондентите изразяват съмнения, като са налице значителни разлики в равнищата на доверие в отделните държави членки. За България делът на респондентите, които изразяват съмнения, че националното правителство ще може да изразходва правилно средствата по плана за възстановяване е 49 процента.
Общественото мнение също така ясно подкрепя позицията, заета неотдавна от Европейския парламент в дебата относно необходимостта от обвързаност с условия за защита на европейския бюджет, както и контрол и прозрачност при изразходването на средствата.
Това е отразено в продължаващата подкрепа от страна на гражданите за зачитането на принципите на правовата държава като условие за предоставянето на средства от ЕС. Четирима от всеки петима граждани на ЕС (81 процента, като делът за България е 85 процента) са съгласни, че "ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните ценности". Резултатите от проучването показват еднакво високо равнище на подкрепа за тази позиция във всички държави членки на ЕС, със сравнително малко различия. Зачитането на принципите на правовата държава е основен приоритет за Европейския парламент.
Промяна на политическите приоритети
Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически приоритети, респондентите в ЕС посочват на първо място действията срещу изменението на климата, подкрепени от 43 процента от гражданите. Други приоритети, посочени от респондентите (които съответстват на приоритетите на Парламента за възстановяване след пандемията), са мерките за борба с бедността и социалното изключване (32 процента), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и борбата с тероризма (и двете по 31 процента). Здравеопазването, както и миграцията и предоставянето на убежище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27 процента.
Приоритетите, определени като най-важни от българските респонденти, са мерките за борба с бедността и социалното изключване (47 процента), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43 процента), здравеопазването (40 процента), като действията срещу изменението на климата остават на четвърта позиция (28 процента), последвани от мерките за борба с тероризма и организирана престъпност (26 процента).
Гражданите на Унгария (38 процента) и Полша (37 процента) поставят на едно от челните места приоритета "демокрация и върховенство на закона", като средно за ЕС този приоритет заема осмо място (19 процента), а в България - шесто място с дял от 22 процента.
Методология
Това "Експресно проучване на Евробарометър" беше проведено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в периода между 17 и 25 август 2021 г., онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 държави членки. Размерът на извадката по държави е 500 интервюта в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 интервюта във всички останали държави от ЕС./dir.bg
