Белгия отново е залята от наводнения, а Германия все още се възстановява от последиците от стихията. Мощна градушка удари Италия, а потребители в социалните мрежи сравниха бедствието с метеоритен дъжд. В Индия пък наводнения и свлачища взеха стотици жертви, а десетки бяха ударени от мълнии. Пороите не подминаха и Китай - в централната част на страната само за един час е валяло толкова много, колкото иначе за половин година. Същевременно отвъд океана САЩ и Канада пък се борят с опустошителни пожари.
За момента страната ни е подмината от толкова опустошителни стихии, но според учените не е изключено бедствия от подобни мащаби да се случат и у нас.
А готова ли е страната ни да се справи финансово в подобна ситуация?
Наскоро министърът на финансите Асен Василев съобщи, че Фондът за бедствия е изпразнен, защото са дадени пари за бедствия от 2011 г. и в момента се работи по негово запълване.
Дори и да не беше така надали заложените в Закона за бюджета 80 млн. лева за 2021 г. щяха да са достатъчни за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от наистина опустошителни бедствия.
Българското законодателство предвижда в случай на бедствие държавата само да осигури временно настаняване, храна и дрехи. Възможно е социално слабите хора да бъдат подпомогнати с възстановителни дейности, за целта обаче те и имотите им трябва да отговарят на редица условия.
На фона на това, че държавата е длъжна да осигури само най-необходимото за оцеляването на гражданите си идеята за
"катастрофичен пул" звучи като манна небесна.
През годините многократно се повдигаше въпросът за регламентирането на такова задължение собствениците на имоти да ги застраховат, така както шофьорите са длъжни да сключат "Гражданска отговорност" за автомобилите си.
За съжаление у нас "катастрофичният пул" остава едно добро пожелание, което в други страни работи успешно.
Франция създава подобна система още след Първата световна война. Там сключването на полица не е задължително, но пък е препоръчително, а държавата стои плътно зад пула като гарант в случай, че парите в него не стигнат.
В Испания катастрофичен пул е създаден след Гражданската война за възстановяване на щетите.
В различните страни пулът покрива точно определени бедствия, които се случват най-често. На Филипините например покритието е срещу изригване на вулкан и цунами, а в Нидерландия - срещу наводнения от морето.
Катастрофични пулове от години осигуряват средства при бедствия в съседските ни страни.
Румънският катастрофичен пул покрива щети от земетресения, наводнения и свлачища, като парите се набират от вноски на собствениците на жилища. Фондът е създаден на базата на публично-частното партньорство между държавата, застрахователните компании и инвестиционни фондове. Пул работи успешно и в Турция.
И докато "катастрофичния пул" остава нереализирана мечта за българите
слабият интерес към застраховките се засилва.
Въпреки, че остават на сравнително ниско ниво - около 7% от жилищата в страната са застраховани, през последните години се наблюдава засилване на интереса към имущественото застраховане. Важно е да отбележим обаче, че имущественото застраховане се движи основно от ипотечното кредитиране.
За десет години премийният приход от полиците "Пожар и природни бедствия" се увеличава в пъти - от малко над 32 млн. лв. в края на март 2011 г. до 88 млн. лв. десет години по-късно.
На годишна база също се отчита значителен ръст на премиите от този вид полици - към януари 2021 е 37,6%, към февруари е 24%, а към март увеличението е 21%, като събраните премии достигат 24,7 млн. лева./dir.bg
