Планът за възстановяване и устойчивост на ЕС, на който разчитат за финансиране повечето страни от ЕС, ще бъде най-голямата инвестиция, правена в държавите от Общността с нейна помощ. От една страна той предвижда до 338 млрд. евро безвъзмездно финансиране по текущи цени, както и още 390 млрд. евро под формата на кредити. Или общо 728 млрд. евро ресурс за инвестиции, който ще си разпределят отделните страни според националните си Планове и качеството на проектите, които задължително трябва да отговарят на критериите, заложени от ЕК.
Както вече стана ясно, за да се възползват от тези възможности за преодоляване на последиците от пандемията и причинената от нея икономическа криза, държавите от ЕС трябва да представят национални Планове за възстановяване и устойчивост, които описват реформите и включват проектите за инвестиции, които планират да изпълнят в рамките и с подкрепата на средствата от Евросъюза.
За това имаше и краен срок - 30 април т.г. Но от Еврокомисията дават възможност за гъвкавост, благодарение на която времето може да бъде удължено дори до догодина. България, както обикновено, не е сред първите, а нищо чудно да остане и сред последните, все още не е подала своя План. Последните изказвания в тази посока бяха на енергийния министър Андрей Живков, който обясни, че страната ни вече е готова със своя План и ще го предаде към ЕС. И докато ние се подготвяме, други страни вече очакват първите постъпления.
Към базовата дата 30 април 13 държави-членки представиха в Брюксел своите национални Планове. А към края на юни те вече са 24. Нашата отново не е сред тях, макар да имаме и подготвени проекти. Те обаче трябваше да претърпят някои корекции, а и политическата криза, последвала разпускането на 45-ото Народно събрание след неуспешния му опит да състави редовно правителство, внесе допълнителни проблеми.
Естествено, различните държави ще получат (ако плановете и проектите към тях им бъдат одобрени във вида, в който са подадени) доста различни суми, но разликите стават още по-сериозни, ако те се сравнят с Брутния им вътрешен продукт или пък се разделят на глава от населението.
Какво да очакваме ние?
Ако получи одобрение от ЕК на Плана си за възстановяване и устойчивост, България ще получи до 12.2 млрд. евро от общата сума. От които 6.2 млрд. ще бъдат грантове. Но нека разгледаме максималната сума. Тези 12.2 млрд. евро представляват 21.19% от нашия Брутен вътрешен продукт (БВП) за 2019 г. В същото време при 6.9 млн. души население на страната според последните данни на НСИ, това означава, че инвестицията от Плана ни за възстановяване ще представлява приблизително по 1768.12 евро на човек от населението. По този показател България се нарежда на едно от първите места сред държавите-членки.
Какво ще получат големите в ЕС
Както вече стана ясно, отделните държави-членки ще получат доста различни суми по европейския План за възстановяване. Прост преглед на числата показват доста сериозни разлики както между водещите икономики на Общността помежду им, така и изобщо между отделните 27 страни. Така например абсолютен шампион според очакваната обща сума е Италия. Тя е подала План на стойност 191.5 млрд. евро. Спрямо БВП на страната за предкризисната 2019 г., който е над 1.683 трлн. евро, това представляват 11.37%. Но пък по този показател България излиза доста по-напред от Италия с нейните 21.19 на сто спрямо БВП. А има и други страни в ЕС, при които ще дойде доста по-малка сума от тази на Ботуша, но пък тя ще представлява доста по-голям процент от техния БВП. От друга страна 191.5-те млрд. евро за Италия представляват инвестиция от 3172 евро на човек от населението, като и по този показател страната заема първото място в Общността.
Водещата икономика на ЕС - Германия, ще получи доста по-скромна сума. Макар и с повече население и по-голям БВП, тя е подготвила План за възстановяване на стойност 28 млрд. евро. Които представляват едва 0.86% от икономиката й. А на човек от 83-милионното й население се падат по 337.35 евро. Но тук от съществено значение е, че БВП на Германия за 2019 г. е 3.243 трлн. евро, докато това на Италия е приблизително наполовина.
Франция, която е втората по големина икономика в ЕС, се очертава да получи доста повече по всеки един показател, дори в пъти. Сумата й е 40.9 млрд. евро. Тя пък представлява 1.79% от Брутния й вътрешен продукт за 2019 г., който е над 2.281 трлн. евро. А на всеки французин пък се падат по почти 610 евро.
Съседите на България
Ако се погледне към трите държави-членки в източната част на Балканите - ние, Гърция и Румъния, се оказва, че също се получават сериозни разлики, подобно на трите най-мощни икономики. Ако нашата страна трябва да получи 12.2 млрд. евро за Плана си за възстановяване, то Гърция е заявила проекти за 31 млрд. евро, а Румъния - за 29.2. От една страна сумите са сравнително близки, но от друга - северната ни съседка има почти двойно по-голямо население от южната, а от трета - и по голям БВП. През 2019 г. Гърция е реализирала продукция за над 176.3 млрд. евро. Така сумата по Плана от 31 млрд. евро нарежда страната сред водещите по този показател в ЕС - тя се очертава да получи 17.57% от БВП-то си. На човек от 10.72-милионното й население се падат по близо 2992 евро, което пък я нарежда на второ място в ЕС след Италия по този показател, въпреки че на Ботуша очакват многократно по-голяма сума - 191.5 млрд. евро.
Съвсем не така обаче изглеждат нещата за румънците. На всеки един от тях ще се паднат по 1504.38 евро, а общата сума от 29.2 млрд. евро представлява 13.9% от Брутния им вътрешен продукт за 2019 г., който е малко над 210 млрд. евро.
Излиза, че България ще получи най-малката сума от трите държави - Румъния - близо 2.5 пъти повече от нея, а Гърция - още повече. Заради ниския ни БВП обаче ние заемаме първото място по процент от него, следвани от Гърция и трето място за Румъния. Южните ни съседи обаче, образно казано, ще си разделят почти двойно по-голяма сума спрямо северните, а ние попадаме по средата.
В Централна Европа
При най-западните членки на бившия Източен блок също има сериозни разлики. Така например Чехия и Унгария, които имат приблизително еднакво население и заявена сума по Плановете си, но различен БВП в полза на чехите, ще си разделят приблизително близки суми и като пари, и на човек от населението, и като процент от БВП. Но, ако се погледне Словакия, чието население е наполовина спрямо чешкото и унгарското, а сумата им по Плана за възстановяване е близка до техните, се получават числа в сериозна полза на словаците.
По-конкретно Братислава е заявила проекти за 6.6 млрд. евро при 5.45 млн. души население и малко под 88.3 млрд. евро БВП за 2019 г. При това положение на човек от населението се падат по 1211 евро. А като процент от икономиката, сумата по Плана за възстановяване представлява 7.48%.
Чехия е заявила проекти на стойност 7.1 млрд. евро. При близо 210.59 млрд. евро БВП за 2019 г. това представлява 3.27 на сто. А при население от 10.65 млн. души, се получават по 666.67 евро на човек. Унгарците са 9.77 млн., а Брутният им вътрешен продукт преди две години е бил 137.34 млрд. евро. По Плана си за възстановяване трябва да получат 7.2 млрд. евро. Така на човек от населението се падат по почти 737 евро, а сумата представлява 5.24 на сто от БВП-то им.
Големи разлики между различните държави-членки
От всички тези данни и числа става пределно ясно, че няма нищо общо между отделните планове за възстановяване на различните държави-членки. Някои от богатите на Запад получават по един показател повече, по друг - по-малко. По някои сериозно ги изпреварват по-бедните източни държави от ЕС, а по други - изостават от тях значително. Но в крайна сметка все още не може и да се каже, че някой ще бъде по-печеливш от другия. От една страна всичко зависи от това какви проекти представя всяка държава, колко добре те са защитени, дали ще бъдат оценени високо и одобрени от Брюксел и колко от заявената сума в крайна сметка ще получат. Донякъде ситуацията с Плановете за възстановяване прилича на Оперативните програми, където също всичко зависи от това какви проекти са представени, одобрени и реализирани.
От друга обаче тук системата ще е малко по-различна. Когато получи План и приложените към него проекти, Еврокомисията следва да ги оцени, за което е заложен срок от два месеца след официалното им представяне. Преминат ли те успешно през тази стъпка, се изпращат на Съвета на ЕС. Неговата оценка ще се основава на цели 11 критерия. Според създадената система 9 от тези 11 критерия се оценяват по 3-степенна скала, като с А ще се оценява в случай, че съответният критерий е изпълнен в голяма степен, а с С - в малка. От което пък ще зависи донякъде и крайната оценка, която ще е от значение за предоставянето на поисканата сума за съответния проект и План като цяло.
Очакваните резултати за България
Според българския Национален план за възстановяване и устойчивост, в рамките на първите две години от действието му, инвестициите и реализацията на проектите трябва да доведат до допълнителни 1.9% ръст на Брутния ни вътрешен продукт. В същото време анализът на държавата ни сочи, че за същия този период Планът за възстановяване ще отвори 1.1% повече работни места. В по-дългосрочен план - за 5 години напред, проектите и инвестициите от ЕС в рамките на Плана трябва да доведат до допълнителни 3.8% към БВП и 2.3 на сто към разкриването на нови работни места. Кумулативният растеж на икономиката ни в периода 2021-2025 г., според нашия План, трябва да бъде 21.7%.
Той съдържа общо 49 проекта, обхващащи 12 области на икономиката и обществото - Образование и умения, Научни изследвания и иновации, Интелигентна индустрия, Нисковъглеродна икономика, Биоразнообразие, Устойчиво селско стопанство, Цифрова свързаност, Транспортна свързаност, Местно развитие, Бизнес среда, Социално включване и Здравеопазване. Най-голям ефект върху ръста на икономиката и разкриването на работни места се очаква да имат проектите, насочени към Интелигентна индустрия и Нисковъглеродна икономика. Които всъщност са показатели, по които страната ни изостава в сравнение с повечето от останалите държави-членки. Според коментари на експерти от ЕС обаче именно общият План за възстановяване е отлична възможност, а и една от допълнителните му цели е да стопи разликата между по-богатите западни държави-членки и по-изостаналите бивши членове на Източния блок и настоящи на ЕС.
Прогнозите на експертите, съставили нашия План, сочат, че икономиката ни ще възстанови загубените си позиции едва през втората половина на 2022 г., а заетостта ще достигне предкризисните си нива едва през 2023 г. В този контекст, основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19./dir.bg
