Търсене на
контакти на фирми
 

Какви тенденции ще влияят на земеделието до 2040 г.

Какви тенденции ще влияят на земеделието до 2040 г.

Светът се променя и ни поставя предизвикателства, с които трябва да се справим. Редица области на икономиката трябва да се адаптират в отговор на обществените нагласи, включително и земеделието. Имайки предвид сегашните условия за производство на храни, учените от Съвместния изследователски център (JRC), който е под ръководството на българския еврокомисар Мария Габриел, извеждат тенденциите в съвременното земеделие, които ще оформят сектора до 2040 г. Тяхната научна работа помага при създаването на политики от Европейската комисия.

Промените в климата, деградацията на околната среда и намаляването на природните ресурси ще затрудняват все повече фермерските дейности. Глобалното търсене на природни материали се е увеличило десетократно през 20 век и се очаква да се удвои отново до 2030 г. в сравнение с 2010 г. Към 2040 г. селските стопани няма да могат да разчитат единствено на сегашните знания и опит поради наличието на нови климатични модели, болести и неприятели по растенията. Водата ще бъде все по-дефицитен ресурс, почвите ще бъдат по-бедни на полезни вещества, биоразнообразието ще намалява. При зачестяване на природните бедствия и екстремните климатични събития, постигането на устойчивост ще бъде по-важно, отколкото нарастването на добивите.

Населението се увеличава: как ще бъде изхранено?

На фона на увеличаващия се брой предизвикателства пред селското стопанство се очаква ръст в търсенето на храни в световен мащаб, поради което държавите ще се опитват да направят сектора привлекателен за по-широк кръг от хора. Към 2030 г. населението на света се очаква да достигне 8,5 милиарда, като ще застарява и ще бъде съсредоточено в градовете и районите около тях. До 2030 г. се очаква потребителската класа да достигне 5 милиарда души. Това означава 2 милиарда повече души с повишена покупателна способност в сравнение с днес. По-голямата част от този растеж ще бъде в Азия: до 2030 г. Китай и Индия заедно ще представляват 66% от глобалното население на средната класа и 59% от потреблението на средната класа. Докато разрастващата се средна класа може да бъде двигател за икономическо развитие, промените в потребителското поведение и моделите на потребление се очаква да увеличат търсенето на храна, вода и енергия съответно с приблизително 35%, 40% и 50% до 2030 г.

Популярност ще набира интелигентно предложената, персонализирана храна и специалните диети като вегетарианска, веганска, нисковъглехидратна, палео. Потребителите ще се интересуват от въздействието на храните върху тяхното здраве и върху околната среда, ще търсят мнението и опита на други потребители и ще очакват хранителните стоки да бъдат обвързани с допълнителни полезни услуги. В същото време, все по-интензивната глобална конкуренция и по-отворените пазари ще позволят запазване на достъпа до храни на ниски цени.

Живот в пестеливост и оползотворяване

Преминаването към възобновяеми ресурси, включително биологични материали би могло да бъде част от отговора на недостига на ресурси. Концепцията за кръговата икономика ще мотивира повече ферми да участват във веригите за доставка на различни преработени храни, произведени изцяло или частично от биологични материали като растения и животни. Примери в това отношение са все по-популярното тестване на ДНК и технологията 12 CRISPR, която се използва за редактиране на генома, и която може да увеличи устойчивостта, качеството и производителността на културите.

В бъдеще ще стават все по-необходими инструменти за по-подробно разбиране на биологичните и химичните процеси, случващи се във фермата. Все по-голяма роля ще имат фактори като прецизно земеделие, автоматизация и роботизация, виртуални услуги, блокчейн в земеделието, системи за култивиране на закрито, 3D печат, индустрия 4.0, наличност на нови форми на финансиране като споделено финансиране и други.

Нови компетенции

През 2040 г. се очаква естеството на работата на фермера да се промени. От съществено значение ще бъде усвояването на умения за боравене с дигитални технологии, както и за добра комуникация с потребителите. Изискванията за практикуване на екологично устойчиво производство, както и променящият се климат ще изискват по-широки познания за управление на фермата. Технологии като прецизно земеделие, роботизация, цифровизация на веригите за доставка (например блокчейн или автономна мобилност) и системите за подкрепа при вземане на решения (като изкуствен интелект и големи данни) се очаква да повишат ефективността на селскостопанските практики и бизнес процесите, като по този начин намалят въздействията върху околната среда.

Още по темата може да прочетете в брой 111 на списание A ZONA от март 2021 г.

За да бъдат адаптирани към новите условия, системите за производство на земеделски храни ще се осъществяват по нови начини, ще изискват специфични компетенции и ще включват сложна мрежа от партньори, като така ще съчетаят необходимата комбинация от ресурси като земя, капитал и труд. Фермерите ще се нуждаят от умения за пазарна реализация на продукцията чрез потребителски мрежи и директна комуникация в социалните медии.

Земеделските производители ще работят с нови технологии за телеприсъствие, включително виртуална реалност, което би могло да помогне да се развиват къси вериги за доставка, дори и в действителност те да стават по-дълги и по-сложни. Нарастващият капацитет за иновации в хранително-вкусовата промишленост и нарастващата взаимосвързаност, предлагащи повече възможности за избор на храни и по-целенасочена и персонализирана реклама ще означават, че пазарите ще бъдат по-сегментирани. Микро-тенденциите и нишовите продукти ще надделеят, което означава, че ще се увеличи натискът върху фермерите да се адаптират бързо и да реагират на търсене в различните части на мрежите за доставка.

Животновъдство под натиск

Животновъдството ще продължи да бъде под натиск. Очаква се повече европейски потребители да се придържат към диета, базирана на плодове и зеленчуци. Алтернативните продукти, които са изцяло на растителна основа или произлизат от биотехнологично производство, ще бъдат стандарт на рафтовете на супермаркетите. Въпреки че експортните пазари все още поглъщат част от производството на месо в ЕС, производственият обем на говеждо и свинско месо би могъл да намалее и потребителите в ЕС да купуват по-малко, но да избират според качеството и спазването на принципите за устойчиво производство.

Изследванията върху поведението на животните могат допълнително да разширят разбирането за хуманно отношение, вземайки предвид техните емоционални състояния и различията между индивидите. Различни технологии като изкуствен интелект и интерфейси биха могли да направят езика на животните разбираем от хората.

Според учените в бъдеще фермерите ще се окажат изправени пред много изисквания едновременно. Обществените опасения по отношение на здравето, околната среда, етиката и благосъстоянието все повече ще се възприемат като взаимосвързани и ще създадат богат и всеобхватен набор от изисквания под знаменателя „планетарно здраве“, с което фермерите ще трябва да се съобразяват./agrozona.bg

 

Прибави коментар

   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави