Изкуственият таван върху оскъпяването на бързите кредити е непазарен и трябва да отпадне. Вместо това в закона трябва да се въведат гаранции за отговорно кредитиране, така че хората да не изпадат в свръхзадлъжнялост. Това предлага финансовият портал "Моите пари" на базата на анкета сред 1 147 потребителя зa yпoтpeбaтa нa бъpзи ĸpeдити.
Законовите промени, които въведоха максимален годишен процент на разходите (ГПР) по бързите кредити в размер на около 50%, са създали много проблеми, а не са намалили цената на кредита, каквато беше обявената им цел, става ясно от проучването. Основният проблем е, че в момента истинската цена на тези кредити е непрозрачна, фирмите не я обявяват на сайтовете си и на практика хората не могат да сравняват офертите на фирмите и да изберат най-изгодния за себе си продукт.
Наскоро подобна информация изнесе и Комисията за защита на потребителите. Председателят й Димитър Маргаритов обяви, че законът, който трябваше да ограничи цената на бързите заеми, на практика не работи, а ведомството е затрупано с оплаквания на клиенти. По изчисления на консултантски компании оскъпяването на бързите заеми отново стига нива от порядъка на 400% въпреки законовия таван.
"Годишният процент на разходите (ГПР) е показател, който би трябвало да отразява реалната цена на кредита. Сред анкетираните обаче той се нарежда на едно от последните места (7-о) по значимост при избора", поясни анализаторът Десислава Николова.
Официално ГПР, в който влиза лихвата плюс таксите, на всички продукти е в рамките на закона и е близо до границата от около 50%. Отделно обаче се заплащат различни услуги, като например осигуряване на гарант по заема, известяване за забавени вноски и др., които значително оскъпяват услугата.
68% е делът на ползвалите на бърз кредит, от които е поискана допълнителна такса, ако не е осигурен поръчител или банкова гаранция, сочи проучването на "Моите пари". Едва 4% от анкетираните смятат, че цената на заемите е намаляла след законовите промени. Според 32% тя не се е променила, а според други 30% кредиторите са започнали да предлагат нови, допълнително платени услуги.
"Ние в момента не можем да сравняване различните оферти на компаниите, защото продуктите им много се усложниха", обясни изпълнителният директор на "Моите пари" Деян Василев. По думите му, ако таванът се премахне, продуктите ще станат по-стандартни и потребителят ще бъде защитен по-добре. "Редно е пазарът да определя цената на кредита, а политиците да се погрижат за отговорното кредитиране и да спрат практики, които вкарват хората в свръхзадлъжнялост", каза Василев. В "Моите пари" получават запитвания от хора, които искат бърз заем в размер на 12 000 лв. "Това е абсолютно неразумно искане, защото тези услуги са за много по-малки суми", поясни Десислава Николова.
1/3 от анкетираните имат бърз кредит, сочат още данните от проучването. Подобни ĸpeдити ce тeглят пpeдимнo при нeoбxoдимocт от пoĸpивaнe нa нeпpeдвидeни paзxoди (43%). Понякога те са с положително предназначение – за образование или бизнес инвестиция. Πoтpeбитeлитe, ĸoитo ca изтeглили зaeм, зa дa пoĸpият cтapи зaдължeния ca 16%, a oнeзи, ĸoитo ca изпoлзвaли cyмaтa пo ĸpeдитa зa пoĸyпĸa нa cтoĸи, ca 12%.
Само 41% от изтеглилите бързи заеми превеждат вноските си редовно. 15% се бавят до месец, а 5% - над 6 месеца. 70% от анкетираните обаче смятат, че наказателните лихви и такси при просрочие са много високи.
Над половината от запитаните не биха взели бърз кредит не толкова защото нямат нужда от пари, колкото заради негативната репутация на фирмите за бързи заеми./Mediapool
