Нова мащабна реформа във втория пенсионен стълб е подготвило финансовото министерство. Бъдещите втори пенсии от частните фондове ще са пожизнени, но ще се изплащат от общ пул, а не от индивидуалните партиди на осигурените. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), публикувани в петък следобед на страницата на Министерството на финансите.
"Съгласно общоприетите актюерски правила и принципи изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба. То може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя с правото на получаване на съответния вид пенсия", посочва в мотивите си финансовото министерство.
Общият пул гарантира пожизнена пенсия
Общият пул ще се създаде, за да се сподели рискът от преживяване между осигурените лица или от инвестиционната дейност на фондовете. В него ще се прехвърлят средствата на хората, натрупани от осигурителни вноски.
От МФ обясняват, че този подход позволява да се гарантира пожизненият характер на пенсията и размерът й, независимо от времето на получаване и инвестиционните резултати. Той обаче не позволява пенсията да се плаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата няма да се изплаща на наследниците му.
Наследяване само по изключение
Все пак в закона ще остане известна възможност част от парите да останат по индивидуалната партида и да се наследяват, но при условие, че натрупаните средства от осигуровки са повече от тези, които са необходими за изплащане на поне пожизнена социална пенсия за старост от общия пул. Наследяването ще може да става и от роднините по съребрена линия и наследниците по завещание, които до момента бяха изключени.
Очаква се изплащането на първите масови пенсии от втория стълб да започне около 2020 г. Същевременно от данните на Комисията за финансов надзор (КФН) е видно, че към 31 декември 2015 г. средната натрупана сума в универсалните фондове по партидата на един осигурен е твърде малка, за да осигури адекватни плащания. Тя възлиза на 2184 лв. средно за всички осигурени и на 2831 лв. за хората в предпенсионна възраст.
Реформата е в отговор на критики от ЕК
Първото сериозно вмешателство на Владислав Горанов във втория стълб на пенсионната система беше в началото на втория мандат на ГЕРБ, когато той предложи частните пенсионни партиди да се прехвърлят в НОИ. Заради силния отпор на сектора и опозицията, които обявиха, че парите на хората се национализират, в крайна сметка предложението на Горанов остана само като опция, при желание на осигуреното лице.
Видно е обаче, че новите промени са и в отговор на препоръките на Европейската комисия от февруари, която за втора поредна година остави България в групата на държавите с прекомерни макроикономически дисбаланси. Преди два месеца ЕК посочи, че е притеснена от ситуацията в частния пенсионен сектор, която "би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси или пряко чрез необходимостта от заместване на пенсионните доходи, или непряко чрез необходимостта от осигуряване от публичните средства на други социални помощи и услуги за засегнатите лица".
Еднократно или разсрочено плащане
Ще се запази възможността средствата от индивидуалната партида да се изплатят еднократно или разсрочено за предварително определен срок след пенсионирането. Това обаче ще става само в случаите, в които натрупаната сума по партидата е твърде малка и изчисленият размер на пенсията не надвишава 40% от социалната пенсия за старост. Тогава обикновено няма смисъл да се плаща пожизнена пенсия, защото тя е толкова ниска, че не може да покрие разходите по изплащането й.
По-лесно преместване
От две на една година се намалява срокът, в който новоосигурено лице няма да може да сменя фонда си.
Периодът, за който гражданинът ще може да се получава пенсия от втория стълб преди навършване на основната пенсионна възраст, се съкращава на 1 г., предвижда още законопроектът.
При трайно намалена работоспособност в размер на 90% и повече осигуреното лице ще може да получи еднократно или разсрочено цялата натрупана по партидата му сума вместо до 50%, както е в момента.
Професионалните пенсии ще са срочни и с гарантиран размер
Пенсиите, които ще се изплащат от професионалните пенсионни фондове, ще бъдат с гарантиран размер за срока до получаване на пенсионни права от универсален фонд. При смърт на пенсионера преди изтичане на крайния срок за получаване на пенсията, остатъкът по партидата ще се изплаща на наследниците му.
Избор откъде да се получава пенсията
Осигурените ще могат да избират не само компанията, която управлява парите им при натрупването на средствата, но и дружеството, което да изплаща пенсията им, когато придобият право на пенсия. Освен частните фондове това ще може да бъде и животозастрахователно дружество, които ще могат да предлагат различни продукти за изплащане на пенсията.
Третата пенсия ще може да е и еднократна
Доброволната или т. нар. трета пенсия ще е най-гъвкава по отношение на вариантите за изплащане. Възможността за еднократно или разсрочено плащане ще е основна, а не допълваща. Ако обаче осигуреното лице пожелае да получава парите пожизнено, те също ще се прехвърлят в общ пул с цел покриване на риска от преживяване, става ясно от проектозакона.
Без лиценз
Не всички пенсионни компании ще имат лиценз за изплащане на пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер, предвиждат още промените. Ако искат да го правят обаче, те ще трябва да отговарят на завишени изисквания за капитал.
Електронни справки
Пенсионните фондове ще са длъжни да поддържат електронно досие на всеки от осигурените при тях граждани, като трябва да дадат възможност за индивидуални справки и проверка на осигурителната история. За целта компаниите ще издават уникален код за достъп до данните по партидата.
Мултифондовете пак се отлагат
Проектът на МФ отново отлага въвеждането на дълго чаканите от пенсионния бранш мултифондове. Това значи, че осигурените и занапред няма да могат да избират между инвестиционни портфейли с различен рисков профил и доходност.
Без вложения в инвестиционни имоти
Пенсионните фондове ще могат да инвестират парите на хората в повече финансови инструменти. Ще бъдат допуснати вложения в акции и облигации при първични публични предлагания на фондовите борси. Дава се възможност и за инвестиции в облигации на международни финансови институции.
Отпада обаче опцията фондовете да инвестират в инвестиционни имоти. Причината е, че трудно се прави справедлива оценка на въпросните недвижимости и оттам не може да се определи с точност стойността по партидите на осигурените.
В отговор на препоръките на Европейската комисия се затягат ограниченията за инвестиране на натрупаните средства в свързани с фонда лица, а също и за концентрация. Забраняват се инвестициите на пенсионните фондове в дружества от тяхната финансова група, а също и откриването на влог в банка, която е свързано с фонда лице. Пенсионният фонд няма да може да купи над 7% от акциите на един емитент, нито пък над 10% от една облигационна емисия.
