Световните цени на петрола започнаха да падат след провала на преговорите между членките на Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК и други големи производители като Русия за замразяване на добива на януарските му нива до октомври 2016 г.
Още при отварянето на борсите в понеделник цената на сорта Брент падна с 3.9 на сто до 41.42 долара за барел, а стойностите на фючърсните сделки за май на американския лек петрол паднаха с 4.29 процента до 39.902 долара за барел, предадоха световните агенции.
Според анализатори цените на черното злато ще продължат да падат. Не е изключено да стигнат 30 долара за барел, коментира пред агенция МаркетУоч (MarketWatch) експертът Абхишек Дешпанде от компанията "Натиксис".
Именно от такива нива в средата на януари започна подемът на петролните стойности, които достигнаха 43 долара в края на миналата седмица, за да тръгнат отново надолу.
Този срив подкопа инвеститорското доверие и доведе до спад в основните индекси на водещите фондови борси в Европа, последвани после от китайските пазари.
Франкфуртският DAX изгуби 0.69 на сто, в Париж САС 40 спадна с 0.93%, а FTSE-100 в Лондон се сви с 0.72 на сто. На борсата в Москва в началото на търговията индексът RTS (РТС), който следи котировките на акциите в долари, се срина с 4.5 процента
Китайските борсови индекси последваха низходящата тенденция в региона. Композитният индекс на Шанхайската фондова борса изгуби 1.4 на сто, като индексът, проследяващ енергийните акции, се сви с 1 процент.
Изглеждащото почти сигурно споразумение на замразяване на производството се провали, след като на срещата в неделя Саудитска Арабия поиска Иран също да се ангажира с договорката.
Представителите на 18 страни се събраха в столицата на Катар – Доха, на която трябваше формално да се подкрепи на хартия подетата от февруари инициатива за замразяване на добива на петрол в подкрепа на съживяващите се цени. Само че фактическият лидер на ОПЕК – Рияд, заяви, че настоява към споразумението да се присъедини и Иран, чиито представители обаче не присъстваха.
Техеран отказва да фиксира обем на своето производство, тъй като разчита да се върне на световните пазари след отмяната на международните санкции в средата на януари тази година.
След продължили пет часа сложни преговори, но които участниците спориха за формулировката на финалното комюнике, накрая делегатите и министрите обявиха, че споразумение не е постигнато.
"Трябва ни повече време, за да достигнем разбирателство между всички членки на ОПЕК, основните производители за замразяване на добива, което може да стане през юни", каза източник от ОПЕК, цитиран от Ройтерс.
Позицията на Иран не е основната причина за неуспеха на преговорите в Доха по въпроса за замразяване на равнището на добива на петрол, заяви пред журналисти след срещата руският енергиен министър Александър Новак, цитиран от ТАСС.
"Как може страна, която не е участвала в срещата, да бъде причина да няма споразумение?", попита риторично Новак.
Той добави, че липсата на споразумение за замразяване на добива няма да окаже влияние върху промените в обема на петролното производство в Русия, тъй като държавата не регулира такива въпроси в дейността на компаниите.
По думите му руското министерство на енергетиката вижда перспективи за възобновяване на сътрудничеството за замразяване на добива, но заради разногласията между страните вероятността за такова сътрудничество намалява.
Пред телевизия "Россия 24" Новак също коментира, че провалът на преговорите ще има по-скоро отрицателно влияние върху цените на петролния пазар.
"Оптималното решение за производителите, при което всички ще имат изгода и няма да има губещи, е високата цена на нефта. Тогава небогатите държави биха могли да финансират политическия консенсус в своите страни, а богатите няма да губят вече натрупани средства", коментира вестник "Стампа". Според изданието консенсусът не е бил постигнат заради Рияд, който не иска Техеран да навакса петролния добив след години на икономическа изолация.
"ОПЕК фактически търпи фиаско, цените се катурват в пропастта. това може да радва европейските потребители, но останалият свят е заплашен от вълна на протести и дори държавни кризи в опасни последици, включително за Европа", пише финансовият наблюдател на "Ди велт" Франк Щокер.
Той припомня, че в Бразилия предстои импийчмънт срещу президента Дилма Русеф, което може да доведе до дестабилизация на страната, чиято икономика е на минус 4 процента, включително заради цената на петрола. И ако в Бразилия има добри шансове да се преодолее политическата криза, то в други държави, където сривът на нефтените цени се усеща директно, нещата изглеждат плачевно. "Съседна Венецуела продължава да е в хаос, в Нигерия правителството е принудено да се бори не само с икономическата стагнация, но и с ислямския терор. Ирак и Либия – две други нефтодобиващи държави, също имат своите проблеми с исламистите", допълва Щокер.
Според него днешната ситуация може да има негативно влияние дори върху богатите Кувейт и Саудитска Арабия, които засега са спасявани от огромните си валутни запаси.
Mediapool.bg
