"Панамагейт" разкри огромни по мащаба си схеми за избягване на данъци от богатите по света. Но избягването на такси не е ново явление, а съществува още откакто са въведени такси. БиБиСи прави исторически преглед на данъците, които хората от различните епохи са избягвали да плащат.Такса „Брада”
Петър Велики бил голям противник на мъжките бради и въвел данък за носенето на брада през 1698 г. Векове наред руснаците носели дълги бради, но младият цар Петър смятал, че чистото мъжко лице изглежда по-западно и модерно. Тези, които все пак заплащали 100 рубли годишна за брадите си, получавали специален медал с надпис „Брадата е безполезна тежест” като доказателство за внесените средства в държавната хазна. Ако някой искал да избегне заплащането на 100 рубли, трябвало просто да се избръсне.
Скрито съкровище
Исус казвал на последователите си „Отделяйте кесаровото на кесара”. Но някои жители на Римската империя решили, че ще бъде по-добра идея да закопаят своите богатства, вместо да заплатят данък за тях. Най-важно било да се запомни точното място, където е заровено съкровището. Такова било открито в Джърси със 70 хил. монети от Желязната епоха – място, което днес би било смятано за данъчен рай – тогава е било скривалище за римските данъчни.
Прозрачни сделки
Богатите хора имат големи къщи и съответно много прозорци – това е била теоретичната обосновка зад английски данък от 1696 г. Данъчният е трябвало просто да преброи прозорците. Скоро обаче данъкоплатците започнали да зазиждат своите прозорци, за да избегнат заплащането на данъка. Подобни сгради от онази епоха, с отвори за прозорци, покрити с тухли, могат да се видят и днес във Великобритания.
Тухли и хоросан
Данъците са повлияли на архитектурата и по други начини. През XVIII в. във Великобритания хората се изплъзвали от данък "тапет". По това време тапетите били считани за връх в интериорния дизайн.
В същото време данък „тухла” накарал строителите да използват все по-големи тухли при строителство, поне докато правителството не спряло практиката, като наложило ограничение за максималния им размер.
Във Франция къщите с мансарда били използвани за спестяване на данък. Собствениците на недвижими имоти заплащали данък за броя на етажите под покрива. С мансардите под покрива се избягвало заплащането на данък за тях.
Игра с огъня
Данък „огнище” бил въведен в Англия и Уелс през 1962 с предпоставката, че било по-лесно да се преброят огнищата в къща, отколкото хората, които живеят в нея. Парите отивали направо в личните портфейли на монарха – крал Чарлз Втори, което станало причина за недоволство. Някои хора запушили комините си, за да избегнат заплащането на данъка – сравнително рискована практика. Данъкът бил премахнат 27 години по-късно, след като станал причина за множество инциденти и жертви.
Асо пика
През XVII в. крал Джеймс Първи имал идея за облагане с данък играта с карти, което имало за цел да бъдат ограничени хазартните игри. Официален печат бил поставян върху асо пика, като доказателство, че таксата е заплатена. Един производител на карти решил да избегне заплащането на данъка, като пропуснал да сложи асо пика в тестето. Той го предлагал за продажба отделно. За съжаление, в съда неговия бизнес модел не издържал и мъбът бил осъден на смърт през 1805 г. за поука на онези, които се опитват да избегнат данъчните плащания.
Чай с бисквити
Британците имат репутацията на запалени консуматори на чай и през 1989 г. политиците решили да набавят допълнителни средства за хазната, налагайки мита на чаените листа. В своя връх таксата за внос достигнала 119% от стойността на чая.
Нежеланите последствия се проявили в контрабанда на чай. Фалшивият чай също станал широко разпространен. Чаените бисквити, от друга страна, се ползвали с нулева данъчна ставка. Но бисквитите с шоколадова глазура се разглеждали като лукс и имали пълна ставка на ДДС.
Данък се заплаща и за шоколадови торти, макар че някои производители успяват да обяснят, че тортите им не са шоколадови и така избягват данъка.
