Счетоводителите, пълномощниците и търговските представители на фирми вече ще могат да бъдат съдени за укриване на данъци и осигуровки, ако фактически осъществяват тази дейност. Това следва от тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 12 март 2016 г., за което първи съобщи в. "Сега".
Решението на съда, което е задължително занапред, е в отговор на запитване на главния прокурор Сотир Цацаров. Той се е обърнал към ВКС заради разнопосочна съдебна практика.
Част от съдебните състави приемат, че при укриване на данъци на фирми наказателната отговорност се носи само от физическите лица, които по закон управляват или представляват дружеството, а пълномощниците, търговските представители и другите лица могат да бъдат само подбудители или помагачи, посочва Цацаров. Други съдилища пък приемат, че отговорност за престъплението следва да носят и пълномощниците, представителите, счетоводителите и други лица.
"Представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице", посочва Върховният касационен съд. Според неговото решение правилно е второто становище – а именно, че отговорността се носи не само от собствениците, управляващите или представляващите дружеството, но и от лицата, които фактически осъществяват изпълнението на данъчните задължения на фирмата.
Финансовият министър ще може да подава граждански искове от името на държавата за причинени имуществени вреди в рамките на наказателното производство срещу обвинените за укриването на данъци или осигуровки фирмени представители, следва още от решението на съда. Това допълнително ще гарантира, че ако фискът не успее да си събере дължимите данъчни задължения от фирмата, те ще се търсят от виновните физически лица. Сумата обаче няма да се взема два пъти, за което има гаранция в закона, посочват магистратите в решението си.При укриване на данъци в големи размери (над 3000 лв.) наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 2000 лева, при особено големи размери (12 000 лв.) санкцията е от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Тълкувателното решение на ВКС идва на фона на вече разширена солидарна отговорност от трети лица и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, припомня в. "Сега". До тази година отговорността от трети лица при укрити данъци се ограничаваше до членовете на органите на управление и управителите. От 2016 г. кръгът на отговорните лица вече е чувствително разширен и за такива нарушения НАП ще може да предявява претенции и към прокуристите, търговските представители и търговските пълномощници на фирмите. Счетоводителите обаче не бяха посочени.
