Финансите на българските общини са пред пълна катастрофа, а хазната ще трябва да налее в тях спешно десетки милиони левове. Това разкри финансовият министър Владислав Горанов.По данни на ръководеното от него министерство 156 от общо 265 общини у нас са приключили 2015 г. с дефицит. 71 кметства нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, 25 са затънали в дългове и харчат голяма част от приходите си за обслужването им. Общинският дълг като цяло расте рязко и в края на 2015 г. достига 1.3 млрд. лева, съобщава „Сега”.
Картината на общинските финанси се проясни покрай дебатите на първо четене в пленарната зала на предложените от Министерството на финансите промени в Закона за публичните финанси. Промените предвиждат да бъде създаден механизъм за подкрепа на финансово затруднени общини, включително възможност за покриването от централната хазна на отпуснати на кметовете безлихвени заеми.
За една година дълговете на общините са скочили рязко и вече стигат 1,27 млрд. лв. За сравнение дългът на сектор „Местно управление”, в който освен общинския дълг се включва и този на общинските болници, в края на 2014 г. бе 1 млрд. лв.
Абсолютен лидер по размер на дълга през 2015 г. е Столична община с 570,6 млн. лв., следвана от Bарна със 79,6 млн. лв. и Пловдив - с 35,3 млн. лв.
За разлика от тях други 25 общини са надхвърлили лимита и са платили за обслужване на дълга над 15% от средния размер на собствените си приходи и изравнителната субсидия за последните три години. Абсолютен рекордьор е община Рудозем, която при ограничение от 15% е извършила плащания по общинския дълг през 2015 г. в размер на 148,4%.
Средният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия на община Рудозем за този период е 1,4 млн. лв. годишно, а за 2015 г. е имала плащания по дълга в размер на 2,1 млн. лв.
В негативната класация следва малката община Ковачевци с плащания по дълга през 2015 г. в размер на 123.5% от собствените приходи и субсидията. В списъка попадат и големи общини като Перник (48.5%) и Кюстендил (19.1%).
