Всичко започна на 8 март 2020 година, когато Саудитска Арабия инициира прикрита ценова война срещу Русия чрез неочаквана отстъпка в цената на петрола за клиентите си в Европа, Азия и САЩ. В резултат стойността на сорта Брент от Северно море, който е референтен за европейския пазар, се срина с 30% (най-голям спад от войната в Залива през 1991-а), а американският лек суров петрол поевтиня с 20%. Освен това котировките вече бяха потънали с 30% от началото на годината заради отслабване на търсенето.
На фона на настъпващата с пълна силна пандемия от Ковид-19 форматът ОПЕК+ се оказа пред разпад заради нарушен диалог между ОПЕК и Русия по нови съкращения на добива, каквито петролният алианс прилага от 2017 година в подкрепа на цените на основната си суровина на световните пазари. Така, след изтичане на срока на производствените квоти на 31 март и при отсъствието на споразумение за удължаването им, от април добивът на практика стана свободен. Саудитска Арабия побърза да се възползва и обяви увеличение на производството, каквито бяха и плановете на Русия. Само че търсенето продължи да спада драстично и на 18 март цените на черното злато потънаха до 17-годишен минимум: 24,72 долара за барел Брент и 20,48 долара за американския лек суров. Котировките им останаха под натиск до края на март.
В началото на април Саудитска Арабия и Русия все пак се разбраха за свиване на добива не и без намесата на САЩ със заплаха за санкции срещу Рияд.
Това, наред с предупреждение от Международната агенция за енергията (МАЕ) за застрашени 50 милиона работни места в петролния сектор, донесе на 2 април най-големия в историята еднодневен скок на котировките от над 30%. В даден момент Брентът дори отбеляза космически скок от почти 50%.
И тъй като петролният добив може да забави темп, но не и да спре напълно, се стигна до още по-голямо пренасищане на пазара при липса на търсене. На 20 април за първи път в историята цената стана отрицателна. Американският петрол спадна до минус 37,63 долара за барел. Притежателите на майски фючърси бяха готови да плащат на купувачите, за да се отърват от суровината заради невъзможност да я складират. При такъв договор би ви излязло по-евтино да напъните ваната си с петрол вместо с вода, написа "Уолстрийт джърнъл". Кораби, влакове и пещери бяха използване като места за съхранение.
Скоро Брентът, който не бе засегнат чак толкова, пое нагоре от най-ниската си стойност за този век - 15,98 долара за барел.
Последва летен период на съвземане и относителна стабилност на котировките, движени от обичайни фактори като данните за американските запаси, прогнозите на ОПЕК и МАЕ, политиката на ОПЕК+, а вече и надвисналите последици от карантинните мерки. Малко по-осезаемо низходящо отражение през есента даде втората вълна от Ковид-19, включително диагностицирането с вируса на бившия вече президент на САЩ Доналд Тръмп.
В началото на тази година цените успяха да възстановят предпандемичните си нива след ангажимента на Саудитска Арабия, съответно и на целия формат ОПЕК+, да бъдат продължени ограничения на добива. Брентът доближи 55 долара, а американският лек почти стигна 51,30 долара. Допълнителен тласък впоследствие дойде от обнадеждаващите новини за разпространението на ваксините срещу Ковид-19 и затварянето на рафинериите в Тексас заради силните снежни бури, придружени от прекъсване на електрозахранването. В средата на февруари се стигна до над едногодишни максимуми - над 60 долара за американския петрол и 65,37 за Брента.
И тази година датата 8 март се открои - Брентът за кратко превиши 71 долара за барел, подкрепен от атаки срещу петролни съоръжения на Саудитска Арабия и продължаващите свивания на добива. Така този сорт отчете почти двойно по-висока стойност спрямо края на октомври миналата година.
След като ОПЕК+ реши съкращенията да важат и през април, американският петрол завърши сесията на 4 март с близо двугодишен максимум от 63,83 долара за барел.
Рязкото поевтиняване на Брента с над 11% през седмицата до 19 март бе обусловено от разочарованието на инвеститорите за перспективите за ваксинацията срещу коронавируса и скептицизма за възстановяването на търсенето.
Инцидентът с контейнеровоза в Суецкия канал само за кратко оказа натиск върху цените на петрола. Все пак едва 1,74 милиона барела на ден преминават оттам, запасите са достатъчни, а има и други източници на доставки.
Какво може да се очаква
Саудитска Арабия и Русия вероятно ще продължат да играят доминираща роля в определянето на производствената политика заради огромния дял на приходите от петрол в държавните хазни.
Саудитска Арабия е най-големият износител на петрол в света. Суровината покрива 90% от износа и близо 75% от приходите на кралството, а делът на постъпленията от петрол и газ в руския бюджет е около 50%. Според S&P Global Platts в момента Русия се нуждае от цена от 64 долара за барел, за да балансира бюджета си.
Експертите не допускат котировките да спаднат под 60 долара за барел предвид последователната политика на алианса ОПЕК+, който ще заседава отново днес и утре. Goldman Sachs дори прогнозира 80 долара за барел към третото тримесечие на 2021-а.
Очаква се при барел над 60 долара тази година производството да нарасне, което според JP Morgan означава, че следващата година ще бъде белязана от нова война за пазарен дял./dir.bg
