Според консервативните оценки при глобално затопляне с 3°C спрямо равнищата от прединдустриалния период, икономиката на ЕС към днешна дата би претърпяла загуби от най-малко 170 милиарда евро годишно.
Изменението на климата засяга не само икономиката, но и здравето и условията на живот на европейците, които страдат все повече от небивалите горещини. Най-смъртоносното природно бедствие в света през 2019 г. бяха горещините в Европа, които отнеха живота на 2500 души.
Затова Европейската комисия днес прие нова стратегия на ЕС за адаптация към климатичните промени, очертаваща начините, по които да бъдат посрещнати неизбежните последствия от изменението на климата. Макар ЕС да полага всички усилия в рамките на своите правомощия за ограничаване на последствията от климатичните промени както на национално, така и на международно равнище, всички трябва да се подготвим за неизбежните последици от това явление, каквито са смъртоносни горещини и опустошителни суши, обезлесяване и ерозия на бреговите ивици вследствие на покачването на морското равнище. Всичко това вече оказва сериозно влияние в Европа и по света.
Днешните предложения на ЕК стъпват на стратегията от 2013 г. за адаптация към изменението на климата като при тях ударението вече не е върху разбирането на проблема, а върху разработването на решения и преминаването от планиране към изпълнение.
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс заяви: "Пандемията от COVID-19 показа недвусмислено как недостатъчната подготовка може да има фатални последствия. Срещу климатичната криза няма ваксина, но можем да се борим с нея и да се подготвим за неизбежните последствия. Те са вече налице както в ЕС, така и по света. Новата стратегия за адаптация към изменението на климата ни осигурява необходимото, за да ускорим и засилим подготовката си. Днешните ни действия ще осигурят повече устойчивост на климатичните изменения за бъдещите поколения."
Много европейски региони вече са изправени пред по-често, тежки и по-продължителни суши. Сушите намаляват нивата на водата в реките и подпочвените води, каскадиране на растежа на дървета и култури, увеличават атаките от вредители и подклаждат горски пожари. В Европа повечето загуби, причинени от суша (~ 9 евро милиарда/година) засягат селското стопанство, енергийния сектор и общественото водоснабдяване. Крайности сушите в Западна и Централна Европа през 2018, 2019 и 2020 г. предизвикаха значителни щети. Само през 2018 г. земеделски щети са оценени на около 2 милиарда евро във Франция, 1,4 милиарда евро в Холандия и 770 милиона евро в Германия./dir.bg
