В условията на пандемията от COVID-19 отново пролича колко е важно да имаме надеждна и гъвкава продоволствена система, която функционира при кризи и е в състояние да осигури достъп до достатъчно храни на достъпни цени. Коронакризата привлече още повече внимание върху взаимовръзките между нашето здраве, екосистемите, веригите на доставки, моделите на потребление и ограничените възможности на планетата. Зачестилите засушавания, наводнения и горски пожари, както и появата на нови вредители ни напомнят постоянно, че нашата продоволствена система е уязвима и трябва да стане по-устойчива и по-гъвкава.
За да отговори на съвременните предизвикателства, ЕС представи Европейския зелен пакт, с който чертае пътя, по който до 2050 г. Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент. В него се определя нова, устойчива стратегия за растеж, чрез която да се стимулира икономиката, да се подобрят здравето и качеството на живот на хората, да се полагат грижи за природата и да се вземат предвид интересите на всички. Важни елементи от пакта са стратегиите за биоразнообразието и „От фермата до трапезата“. За успеха на възстановяването и прехода към устойчиво производство на храни е много важно да се гарантира устойчив поминък на първичните производители, които все още изостават по отношение на доходите, подчертава Европейската комисия в официално съобщение.
Законодателни инициативи
Ще бъде разработена регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод въз основа на надеждно и прозрачно отчитане на въглерода с цел наблюдение и проверка дали реално е извършено такова поглъщане. В рамките на инициативите и програмите за чиста енергия Комисията ще ускори възприемането на пазара на енергийно ефективни решения в секторите на селското стопанство и храните, при условие че тези инвестиции се извършват по устойчив начин и не застрашават продоволствената сигурност и биологичното разнообразие.
Комисията ще предприеме действия за намаляване с 50% на употребата и рисковете от химични пестициди до 2030 г., както и за съкращаване с 50% на употребата на по-опасните пестициди до 2030 г., без да се влошава плодородието на почвите. По този начин до 2030 г. употребата на торове ще се намали с поне 20%. Начините за осъществяването на тези цели ще бъдат заложени в националните стратегически планове. Комисията ще улеснява пускането на пазара на пестициди, съдържащи биологично активни вещества, ще засили оценката на въздействието на пестицидите върху околната среда. Ще бъдат направени и промени в Регламента относно статистиката за пестициди от 2009 г., чрез които да се преодолеят пропуските в данните.
Космическите технологии ще помагат
Комисията ще разработи заедно с държавите членки план за управление на проблема със замърсяването с хранителни вещества при източника, както и за повишаване устойчивостта на сектора на животновъдството. В същия дух на сътрудничество ще се прилагат по-широко техники за прецизно наторяване и устойчиви селскостопански практики, по-специално в районите с особено интензивно животновъдство, както и методи за рециклиране на органичните отпадъци във възобновяеми торове. Това ще се осъществи чрез мерки, които държавите членки ще включат в своите стратегически планове по ОСП, като например инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества, чрез инвестиции и консултантски услуги, както и чрез космически технологии на ЕС като „Коперник“ и „Галилео“.
Амбицията на ЕС е 25% от общата земеделска земя да се използва за биологично земеделие до 2030 г. За да имaт земеделските стопани достъп до набор от качествени семена за сортовете растения, адаптирани към промените в климата, ще бъде улеснена регистрацията на сортовете семена и достъпът до пазара за традиционни и адаптирани към местните условия сортове.
Правила за етикетирането
В стратегията е предвидено още общите продажби на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури в ЕС да се понижат с 50% до 2030 г. Новите регламенти относно ветеринарномедицинските продукти и медикаментозните фуражи предвиждат широк спектър от мерки за постигането на тази цел и за поощряване на подхода „Едно здраве“. Обмислят се и варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, за да се осигури по-адекватно предаване на стойността в продоволствената верига.
Комисията ще предложи задължително хармонизирано етикетиране на хранителната информация върху лицевата страна на опаковката и ще разработи уредба за етикетиране на произведени по устойчив начин храни, която да обхваща хранителните, климатичните, екологичните и социалните аспекти на хранителните продукти. Ще бъде разширено изискването за задължително посочване на произхода или мястото, от което идват някои продукти, като същевременно се вземат под внимание всички аспекти на въздействието върху единния пазар.
Данъчни стимули
Предвидени са данъчни стимули за прехода към устойчива продоволствена система, като се предлага ставките на ДДС да бъдат използвани по-целенасочено, например в подкрепа на биологичното производство на плодове и зеленчуци. Данъчните системи на ЕС следва също така да имат за цел да гарантират, че цената на различните храни отразява действителните разходи за тях по отношение на използването на изчерпаеми природни ресурси, замърсяването, емисиите на парникови газове и други външни екологични фактори.
Комисията ще предложи правно обвързващи цели за намаляване наполовина на разхищението на храни на равнище търговия на дребно и потребители в целия ЕС до 2023 г. Комисията се ангажира до 2030 г. да намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на равнище търговия на дребно и потребители. С помощта на новата методика за измерване на хранителните отпадъци и на данните, които се очакват от държавите членки през 2022 г., тя ще определи базова линия и ще предложи правно обвързващи цели за намаляването на хранителните отпадъци в ЕС.
Как да четем етикета
Въпросите за предотвратяването на загубата и разхищението на храни ще бъдат включени в други политики на ЕС. Неправилното разбиране на надписа на етикета „използвай преди“ и „най-добър до“ водят до разхищение на храни. Комисията ще преразгледа правилата на ЕС, за да вземе под внимание проучването сред потребителите. Освен с количественото определяне на хранителните отпадъци Комисията ще се заеме с въпроса за загубата на храни на етапа на производството им и ще проучи начините за нейното предотвратяване. Координирането на действия на равнище ЕС ще даде тласък и за действия на национално равнище, а препоръките на Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни ще спомогнат да се дадат насоки за всички участници.
Научни изследвания и иновации
По програма „Хоризонт Европа“ ще бъдат инвестирани 10 млрд. евро в научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда. Трансферът на знания ще бъде от съществено значение. Консултантските услуги в областта на селското стопанство и мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства в рамките на ОСП ще играят ключова роля за подпомагане на земеделските стопани по време на прехода.
Мрежата Enterprise Europe ще предоставя на МСП консултантски услуги по въпросите на устойчивостта и ще се насърчава разпространението на най-добри практики. Комисията също така ще актуализира своята програма за умения, за да се гарантира, че за продоволствената верига има достатъчно работна ръка с необходимите умения./agrozona.bg
