Парламентът прие на първо четене ключови промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници. Законопроектът бе внесен от Министерския съвет.
Измененията са свързани с прилагането на изискванията на Директива 2019/879 на Европейския съюз. Тя е част от т. нар. "Банков пакет". С него трябва да се извърши по-мащабно преразглеждане на финансовото законодателство на общността. Целта на директивата е да се намалят рисковете във финансовия сектор, да се засили неговата устойчивост, както и да се подобри правната рамка на преструктурирането.
Държавите членки трябваше да транспонират директивата до 28 декември 2020 година.
Едно от основните предложения е свързано с налагане на допълнително капиталово изискване на банка.
Такова изискване ще се основава на специфични рискове и състоянието на конкретната банка. В законопроекта изрично е посочено, че допълнителното капиталово изискване ще се налага въз основа на надзорния преглед и оценка, в рамките на който БНБ ще оценява всички рискове, свързани с банката, включително рисковете, идентифицирани при стрес тестове.
Банката ще трябва да изпълни допълнителното капиталово изискване с регулаторен капитал от най-добро качество. Централната банка ще може да изиска и покритие на допълнителното капиталово изискване с по-голям дял.
Урежда се и възможност БНБ да издава препоръка за допълнителен собствен капитал на банка, който тя трябва да поддържа като превишение над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и капиталовите буфери. Препоръката за допълнителен собствен капитал ще се издава след като БНБ прегледа нивото на вътрешния капитал, който всяка банка е длъжна да поддържа, за да покрие всички рискове, на които е изложена, и да гарантира, че собственият ѝ капитал може да поеме неочаквани загуби в резултат на стресови сценарии.
Ако банката не успява да поддържа адекватно ниво на капитала в съответствие с издадената от БНБ препоръка, БНБ ще може да задължи банката да поддържа по-висок размер на капитала, като наложи допълнително капиталово изискване вместо препоръка.
С проекта са предвидени и изменения в частта за надзорните мерки. Регламентирана е допълнителна възможност БНБ да наложи надзорни мерки при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка, както и да изисква от банките представяне на допълнителна отчетност.
Въведена е изрична възможност БНБ да изиска незабавна замяна на одитор на банка.
Предвижда се и отмяна на възможността за поставяне на банка под специален надзор:
"тъй като се създава колизия с изискването на тази директива спрямо банка, която е проблемна или има вероятност да стане проблемна, но не отговаря на условиeто за наличие на публичен интерес, необходимо за предприемане на действия по преструктуриране, своевременно да бъде открито производство по несъстоятелност или ликвидация", пише в мотивите към законопроекта.
В тази връзка е и предложението констатацията, че банка е проблемна или вероятно да стане проблемна "при липса на алтернативни възможности за предотвратяване на проблемите в разумен срок и без да е налице обществен интерес за действия по преструктуриране, да служи като самостоятелно основание за отнемане на лиценза за банкова дейност".
Останалите промени целят:
