Реформата във водоснабдителния и канализационния (ВиК) сектор, продиктувана от измененията в Закона за водите и от нововъведенията в регулаторната рамка за регулиране на цените и качеството на услугите в сектора, тече бавно, а някъде и със съпротива, или по-скоро с не достатъчно разбиране. Това става ясно от годишния доклад и сравнителен анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за състоянието на ВиК сектора в България за 2019 година.
Секторът е направил крачка напред, но има да наваксва още доста, за да достигне всички показатели, заложени от КЕВР - от нивото на активите и измерването на входа и изхода на водопроводната система до енергийната ефективност, кадрите и инвестициите.
Редно е да се припомни, че най-важните промени в Закона за водите изискват учредяване на асоциации по ВиК, разпределяне на собствеността, т.е на активите и управлението им. По отношение на регулаторната рамка става въпрос, както за обединяване на бизнес плановете с ценови заявления, така и за въвеждане на редица база данни и регистри.
Регулаторът често е обвиняван за високите цени на водата от потребителите. Само преди дни няколко ВиК дружества възразиха срещу намаляване на цените на водата. В тази връзка може би дружествата трябва да се върнат и към анализа на КЕВР за критериите по прилагане на принципа на социална поносимост на водоснабдителните и канализационните услуги още от 2016 г. , неслучайно припомнен и в настоящия доклад. Най-вероятно някои от дружествата трябва да почнат да четат доклада отзад напред - т.е. от констатациите за жалбите на потребителите. Други пък трябва да се съсредоточат върху разминаванията на стойностите на водата на входа и изхода на водопроводната мрежа.
Проучването на регулатора, стъпвайки на базата на данните за ВиК активите и съответно за водните количествата, според отчетните данни на дружествата е доста стряскаща.
"Данните показват, че във ВиК сектора средно се фактурира около 39% от подадената вода във водоснабдителната система. Останалата част е неносеща приходи вода (подробно разгледана в следващите раздели). Същевременно, делът на фактурираните количества отведени и пречистени отпадъчни води средно за сектора е 75.6%, респективно 64.8% от фактурираните количества доставена вода на потребителите, което се дължи на неизградена канализационна мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води", пише в документа.
Според анализа, част от ВиК сектора няма представа за активите си, има проблем с водомерните отчети, неизмерена законна консумация и кадрите. Отчита се също така, че измерването, както на входа, така и на изхода на водоснабдителната система, е изключително лошо, и това има пряко отношение към високите нива на неносеща приходи вода в страната.
Има и положителни констатации
Например за авариите по ВиК мрежите, лабораторните изследвания на питейни води, оплакванията от потребители, финансовите данни, изразходвана електроенергията и договори за присъединяване, регулаторът отчитайки положените усилия.
"Необходимо е обаче дружествата да продължат своите усилия за повишаване надеждността на отчитаните данни", препоръчват от КЕВР.
Прави впечатление високото покритие на водоснабдителните услуги - 99,63%, и доста по-ниското ниво на услугите по отвеждане на отпадни води - 73,50%, а също и още по-ниските услуги по пречистване - 61,04%. В частност това показва, какво е нивото на канализация, въпреки че в доклада се посочва, че заложеният показател от 75 процента за съответната година е почти постигнат.
Няма съществени забележки по качеството на питейните води, дотолкова, доколкото регулаторът може да следи за тях, тъй като те са приоритет на регионалните здравни инспекции. Не така добри са данните обаче по непрекъснатост на водоснабдяването, където ВиК сектора има още да работи. Не е постигнато и дългосрочното ниво за намаляване на авариите./dir.bg
