Средствата по директните плащания за България ще се увеличат от 5.3 на 5.6 млрд. евро през новия програмен период на Общата селскостопанска политика, който започва от 2023 г. до 2027 г. Относително се запазва и финансирането по Програмата за развитието на селата и селските райони (ПРСР). Това каза съветникът на министъра на земеделието и храните Мария Христова по време на Конференция за ОСП след 2020 и необходимите промени в аграрната политика на България, предадоха организаторите. Форумът се проведе в Банкя с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ България.
Приетият преходен регламент предвижда 2021 и 2022 г. да останат преходни. Стратегическият план, който се изготвя в момента на национално ниво, ще влезе в сила от 2023 г. и ще обхване периода до 2027 г., посочи експертът.
Друга наша позиция е за изравняване на плащанията, която по думите й среща съпротива от големите държави. Въпреки това обаче ще има “доста висока степен на конвергенция, на която се дължи увеличението от 300 млн. евро в Първи стълб за директни плащания”. Страната ни настоява и за запазване на т. нар. обвързана подкрепа, чрез която се запазват най-уязвимите сектори, които се намират в селски райони.
Председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева, която бе домакин на събитието, акцентира на предложенията на Обединени земеделци за промени в ОСП след 2020. Сред тях са децентрализация в политиката за развитие на селските райони чрез регионални програми, които са специфични за всеки регион. Възможностите на дигитализация и новите технологии е предпоставка за развитието на устойчиво и модерно земеделие у нас, убедена е Петя Ставрева.
Актуални законодателни промени в аграрната политика
Председателят на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание Мария Белова представи актуални законодателни промени в аграрната политика на страната и подкрепата за сектора срещу COVID 19. Тя изтъкна, че законодателството е насочено към всеки отделен бранш. Сред водещите законопроекти са тези за управление на агрохранителната верига и за храните. Мария Белова подчерта, че е необходимо да бъде подобрена комуникацията между производителите и потребителите.
Председателят на комисията по земеделие акцентира на изцяло новият Закон за розата, който регламентира на национално ниво производството и преработката на маслодайна роза. Белова припомни, че заетите в бранша бяха сред първите, получили подпомагане срещу кризата, предизвикана от COVID 19.
Други важни изменения, внесени на 23 октомври, са тези в Закона за водите, касаещи земеделските производители. Промените предвиждат, предвид сушата и тежката стопанска година, всеки земеделски производител да има право на водовземане до 50 куб.м. в денонощие за земеделски цели. Тя изрази надежда в най-кратки срокове законопроектът да бъде гледан в пленарна зала. В изказването си Мария Белова акцентира и на необходимостта от приемането на Закон за браншовите организации./agrozona.bg
