Европа отново зададе дневния ред на българската енергетика. Първо, като отложи произнасянето си по решението на Европейския парламент за вдигане на летвата за въглеродните емисии до 60 процента, което поуспокои родните управляващи поне до новогодишните празници. Второ, като сложи кръст на българския План за енергетика и климат.
Затова експертите на няколко министерства плюс тези на енергийното ведомство ще трябва да седнат и на база на анализите си и на европейските реалности и изисквания, да се дистанцират от стария пакет "Чиста енергия за всички европейци". Не става въпрос само за числа, а за дистанциране от откровението на заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков, споделено през миналата седмица в рамките на енергийна конференция, че България може да се справи с общоевропейското ниво на емисиите от 49%.
Друг е въпросът, че, както изглежда, държавният енергиен сектор като цяло не е готов дори и за този поостарял епизод. Въпреки че все се уповаваме на Европа...
Този път очакваме от европейския консултант да се произнесе по т.нар. регионални планове, които решават бъдещето на 3 плюс 8 въглищни региона. Само дето не е ясно с кого работят двете министерства - на икономиката и на енергетиката. Така, както не се знае и онзи консултативен съвет за зелената сделка към правителството колко пъти се е събрал и какъв дневен ред му е зададен. Иначе има яснота, знаят се сумите, които ще дойдат по различните европейски програми, но... само от министерствата. Преките участници в процеса на трансформация, обаче, още се питат как да се включат и какво ще получат.
Ако става въпрос само за преквалификация на миньори в монтажници на фотоволтаици и работници за саниране, то 49 млрд. евро за 10 години са си доста пари. Не е без значение и фактът, че тези курсове за преквалификация са далеч от онези програми, в които се говори за наука и технологии, за дигитализация...
Ето заради това българската енергетика не е готова, а и не е ясно кой ще преквалифицира работещите в момента във въгледобива и ще въвежда новите технологии.
Безспорно по редица проекти като IGB (за междусистемната газова връзка) и либерализацията на електроенергийния пазар българската енергетика се оттласна от дъното. В геополитически аспект и "Турски поток" си има своето значение. АЕЦ "Белене" остава в сферата на очакванията. Затова пък се издигна нова цел - 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и то така, сякаш още утре там започва строителство.
Заради това и предупреждението на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, както и на други експерти преди него, че дълги години се движим на опашката при реализиране на определени европейски политики още е актуално, тъй като промяната би означавало колкото е възможно да се запази статуквото - политическо, икономическо, финансово.
На този фон проблемите около комплекса "Марица Изток" и другите въглищни региони като Перник, Бобов дол се замитат под масата. Няма как "Марица Изток" да не е обект на критики, защото оттам идва 45% от електроенергията за страната. Не става въпрос за централите на "AES ТЕЦ Марица Изток 1" и "ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 2", които имат основен принос за този дял в производството на електроенергия, а за държавните мини и държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2, които са длъжници на БЕХ със стотици милиони. Това е и поводът разговорите за зелената сделка да се приемат като статукво.
Мотото - колкото повече държава, толкова по-добре, не се сваля от дневния ред на управляващите, въпреки че е ясно - ако не се тръгне напред като се раздържавят активи, няма как да се случи и поредният етап от либерализацията на електроенергийния пазар. Още повече, че излизането на битовите потребители на свободния пазар на енергия изисква нови участници на него.
Европейският енергиен сектор се подготвя едновременно за два процеса - влизането в новите параметри на зелената сделка и за края на кризата, предизвикана от COVID-19, както и очакваното възстановяване. България, както се оказва, има само някакви "нахвърляни бележки" по един или друг план./dir.bg
