След като заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис поздрави във видеобращение България и Хърватия за влизането им в чакалнята на еврозоната, той даде интервю за БНТ.
"Самото приемане в ERM II не представлява голяма промяна, защото това решение по същество е свързано с фиксирането на българския лев към еврото. Но де факто в случая с България левът вече беше фиксиран към еврото. Но това, което е важно в случая, е, че ERM II се приема като чакалня за присъединяването към еврозоната. Така че сега България има реални перспективи до няколко години да приеме еврото. А това ще донесе съществени ползи за българската икономика по отношение на по-ниски лихви, по-ниски обменни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар. Така че глобално това означава положително икономическо развитие за страната. Освен това, другият аспект на вчерашното решение е свързан с това, че България се присъединява и към банковия съюз. Това означава, че големите банки в страната ще се наблюдават директно от Централната Европейска банка, което бих казал, че дава съществена гаранция за стабилността на банковата система и на финансова стабилност като цяло", обясни Валдис Домбровскис.
"Това, което е важно сега, е, че, докато е в ERM II България трябва да изпълни критериите от Маастрихт, свързани с бюджетния дефицит и дълга. По отношение на фискалните критерии страната вече е постигнала напредък, но трябва да бъдат изпълнени критериите, свързани с инфлацията и в дългосрочен план критериите, свързани с лихвите. България трябва да покрие и законодателните критерии и по-специално независимостта на централната банка трябва да е напълно в синхрон с изискванията на еврозоната. Във всеки случа страната трябва да бъде поне две години в чакалнята на еврозоната, преди да започне оценката на изпълнението на маастрихстките критерии", допълни той.
Попитан приемането на една държава в чакалнята на еврозоната гаранция ли е за присъединяването към еврозоната, той каза: "Бих казал "Да" за тези страни, които са решили да въведат еврото. Но във всички случаи страните трябва да покрият критериите. За страни като Кипър и Малта това отне три години - от приемането в чакалнята до присъединяването към еврозоната. Но на Литва, например, й отне десет години. Така че примерите са различни, но това, което е важно за България, е да изпълни маастрихтските критерии."
"Еврото беше създадено с цел да стане единна валута в целия ЕС. Така че всяко разширяване на еврозоната е приближаване до тази цел и превръщане на еврото в още по-голяма валута. Казах вече, че за България и Хърватия това означава по-добро интегриране в единния пазар, но самият единен пазар също печели от това и помага за увеличаване на международната роля на еврото. В този смисъл еврозоната става по-силна", сподели още заместник-председателят на Европейската комисия.
На въпрос трудно ли е взето решението за България от страна на Европейската комисия, Домбровскис обясни, че това е преди всичко решение на страните, които участват в обменния механизъм и на Европейската централна банка. "Ролята на Европейската комисия е да направи оценка на ангажиментите, които страната е поела. Ние работихме в тясно сътрудничество с българското правителство и както виждате резултатите са положителни", обясни той.
Домбровскис коментира и политическата ситуация в страната - уличните протести и институционално напрежение между правителството и президента.
"Да виждам, че напоследък има политическо напрежение в България, но в същото време знаем, че страната е изправена пред много реални проблеми и предизвикателства по отношение на икономическото развитие. От тази гледна точка усилията трябва да се концентрират именно върху предизвикателствата, пред които страна е изправена", завърши той./dir.bg
