Добра реколта от зърно като качество и количество, силна конкуренция отвън, но по-ниски цени. Зърно има и по хамбарите. Така изглеждат ситуацията в края на жътвената кампания. Производителите обаче не са оптимисти за цените по няколко причини, се посочва в анализ на "Стандарт" за ситуацията на зърнения пазар. Първата е международната пазарна конюнктура. Всички участници и експерти се обединяват около мнението, че международните тенденции неминуемо влияят на пазара у нас. Почти навсякъде по света се очертават добри реколти и това съвсем естествено определя посоката на цените да е надолу. Пряко отношение към нивата им в България оказват държави като Русия и Украйна и т.нар. Черноморски басейн, с чието качество и добиви страната ни се конкурира. Реколтата в Украйна се очаква да достигне 60 млн. тона, а износът да се задържи близо до рекордните 34 млн. тона.
Това показва оценката на министерството на селскостопанската политика и храните на Украйна за новия зърнен сезон.
"В Черноморския басейн в износа вече се включиха Румъния, Русия, Казахстан и, разбира се, Украйна. Миналата година Русия изнесе 22 млн. тона, Украйна - 11 млн. тона, Казахстан - 6 млн. тона. Румънците, при вътрешно потребление 4,5 милиона тона, миналата година имаха реколта от пшеница 8,4 млн. тона, тоест изнесоха 4 млн. тона. Това предполага, че когато ние изнасяме, имаме проблем с конкуренцията и съответно с цените", обясни Красимир Давчев от Пловдивска стокова борса. "Добрите реколти в Русия и Украйна, пряко влияят върху нашия пазар. Очертава се пак силна конкуренция в Черноморския регион. Произведената пшеница както в Румъния, така и в Турция, също е фактор, който притиска цените надолу", допълни Антонина Белопитова, експерт от Софийска стокова борса. Според нея няма фундаментален фактор, който би оказал влияние за повишаване на цените на зърното.
Износът на българска пшеница ще е по-затруднен спрямо предишни години заради членството на Русия в Световната търговска организация. Москва премахна експортното мито, тъй като е в противоречие с правилата на СТО и ограничава свободната търговия. По-високото предлагане на руска пшеница допълнително ще натисне цените в Черноморския регион. "Около 1.6 млн. тона е нашето годишно вътрешно потребление на пшеница, така че при 4.3-4.5 млн. тона очаквана реколта за 2015 г. и при 1 млн. тона остатък от 2014-а, износителите очевидно ще са затруднени", посочва още Красимир Давчев.
Данните на Софийската стокова борса сочат, че за една година цената на пшеницата е паднала с 16%. Основна причина за понижението е промяната в курса на долара. През 2014 г. изкупната цена на зърното у нас е била 300 лв. на тон, а тази година се очаква нивата да паднат до около 250 лв. на тон. Пазарът търси пресечната точка на цените, които са готови да дадат купувачите, и тези, които удовлетворяват продавачите. Според експерти в бранша складовете са пълни със зърно от предишната година и на практика търговията е замряла.
За цените играят роля и големите преходни запаси от миналата година, които са около 1 млн. тона. "През последните 5-6 години ние имаме големи излишъци не само от пшеницата, а и от всички зърнени култури. Примерно миналата година добивът от пшеница беше 5 500 000 тона, при вътрешно потребление от 1 745 000 тона, включващо пшеница за брашно, за посев и за фураж. По информация на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ние изнесохме около 3 млн. тона. В зърнопреработвателните фирми в момента има някъде около 202 хил. тона, а остатъкът е 700 хил. тона. Тоест в момента на приключване на жътвата, тя е към 60% на пшеницата, имаме 900 хил. тона", обясни Красимир Давчев.
По прогнозни данни на МЗХ, представени на Консултативния съвет по зърното на 15 юли, се очаква реколтата от пшеница през 2015 г. да бъде около 4,5 млн. т, а тази от ечемик - около 700 000 тона. Председателят на Консултативния съвет по зърното Венцислав Върбанов коментира, че въпреки лошите климатични условия реколтата през тази година ще бъде добра. Качеството на продукцията ще бъде по-добро от миналогодишното, посочи той. Средният добив е 451 кг/дка, което е с 5,6% повече в сравнение с миналата година, сочат още данните на министерството.
При 1 млн. тона остатък от 2014 г. цената на пшеницата ще е ниска, категоричен е изпълнителният директор на Пловдивската стокова борса. В момента търговията с българска пшеница е абсолютно замряла. Последната обявена цена е 250 лева за тон.
Добрата новина е, че при такава реколта няма да има поскъпване на хляба. Ниските цени на зърното обаче ще притиснат в ъгъла малките производители. Почти във всички земеделски кооперации работят на загуба. Разходите за производство на декар са повече, отколкото печалбата от добитата продукция. В същото време при тази тенденция на намаляване на изкупните цени растат цените на промишлените стоки за земеделието - торове, препарати, течни горива, техника, резервни части, амортизационни отчисления.
"Това означава, че ще има фалити. От друга страна пък, далеч сме от опасността хлябът да поскъпне. Още повече, че на целия този фон потреблението на хлебно зърно намалява. Допреди 5 години консумацията на пшеница за брашно беше около 115 хил. т на месец, а сега е около 87 хил. т. Така имаме намаляващо потребление, ръст на производството, излишък и неуредени въпроси около износа", обясни Красимир Давчев. При такъв сценарий може да се очаква и натиск върху пазара на земя, където зърнопроизводителите са основно действащо лице и генератор за сключване на сделки.
