ЕК обяви какъв е напредъкът на държавите по пътя към еврозоната: къде сме ние

Европейската комисия представи днес доклад с оценка за напредъка на държавите извън еврозоната по пътя към приемането на еврото. Докладът за конвергенцията обхваща България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция.

Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заявява, че докладът показва насърчаващ напредък на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната. Комисията е готова да подкрепи тези държави, добавя той, цитиран в съобщението.

Домбровскис приветства Хърватия и България за подготовката им за присъединяване към валутния механизъм ERM II.

Какви са критериите: ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутния курс и конвергенция в дългосрочните лихвени проценти. Разглежда се и съвместимостта на националното законодателство с правилата на Икономическия и паричен съюз.

В доклада се стига до заключението, че:

• Хърватия и Швеция изпълняват изискванията за ценова стабилност. Отделно от ЕК, Европейската централна банка отчита, че България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария са отчели инфлация доста над референтната стойност от 1,8 процента, докато в Швеция показателят е под референтната стойност, а в Хърватия - доста под нея;
• България, Полша, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват изискването за бюджетните (публичните) финанси;
• България, Полша, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват изискванията за дългосрочните лихвени проценти. Само Румъния отчита проценти над референтната стойност от 2,9 на сто. Най-ниски дългосрочни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция;
• Нито една от държавите не изпълнява изискването за обменния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II). Преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за срок от поне две години, в които да не се наблюдават значителни отклонения. Макар че Хърватия и Швеция изпълняват всички икономически изисквания за конвергенция, те не изпълняват условието за обменния курс, се посочва в съобщението.
• В доклада се допълва, че националното законодателство в нито една от посочените държави, с изключение на Хърватия, не е напълно съвместимо с правилата на Икономическия и паричния съюз.

Европейката комисия е разгледала също допълнителните фактори, които следва да бъдат взети предвид при оценката на устойчивостта на конвергрнцията, наред с горепосочените. Този анализ е установил, че държавите извън еврозоната са добре вписани икономически и финансово в ЕС. Въпреки това някои от тях показват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална уредба.

ЕЦБ пък отбелязва, че силата на институционалната среда остава друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията във времето. Освен в Швеция, качеството на институциите и управлението е сравнително слабо в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария.

Докладът за конвергенцията е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС, дали дадена държава изпълнява условията да се присъедини към еврозоната. Подобни доклади се представят на всеки две години, или по искане от държава от ЕС да бъде оценена нейната готовност за присъединяване към еврозоната (като в случая с Латвия през 2013 г.). Всички държави от ЕС, с изключение на Дания, са правно задължени да се присъединят към еврозоната, се пояснява в съобщението.

Въздействието на пандемията от Ковид-19 върху резултатите от доклада е ограничено, тъй като повечето от използваните данни за минали срокове се отнасят за времето преди избухването на кризата.

Комисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони (бивш премиер на Италия) заяви, че през последните няколко месеца усилията са били съсредоточени върху борбата срещу икономическата дивергенция в рамките на еврозоната и по-широкия единен пазар, което е резултат от неравномерния характер на коронавирусната рецесия.

Той отбеляза, че "днес се прави равносметка за сближаването към членството в еврозоната за седем държави-членки. Това е със сигурност взискателен процес, защото разширената еврозона също така трябва да бъде по-силна еврозона. Остава важно страните да работят и за осигуряване на реална конвергенция към по-високи нива на производителност и просперитет - не на последно място чрез ориентирани към бъдещето реформи и инвестиции, които желаем да подкрепим чрез ЕС от ново поколение."/dir.bg