Стикерите, които търговците лепят върху вносните храни вместо етикети, ще бъдат забранени в новия Закон за храните. В момента дистрибуторите слагат върху опаковките ситно изписани етикетчета, които не носят цялата необходима информация за продуктите, като целта им е да се изпълни макар и формално изискването на потребителя да се предлага информация на български език.Да паднат различните техники за облепяне на храните със стикери, настояват от браншовите организации в хранителната индустрия. „Ние уважаваме българския потребител и смятаме, че етикетите трябва да носят оригинално всички надписи на български език”, каза вчера Жана Величкова, председател на управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България по време на национална кръгла маса, посветена на качеството на храните.
Освен че от миниатюрните стикери не се получава необходимата информация, често търговци ходят до други пазари в общността, купуват стоки с изтичащ срок на годност и им лепят новите надписи като променят и трайността на храните, каза още експертът.
От 15 май със заповед на земеделския министър е сформирана работна група, която да предложи съвършено нов закон за храните, пише "Монитор". В нея влизат не само представители на аграрното ведомство, но и на Министерството на здравеопазването, както и на финансовото министерство. Сега действащият е писан през 1999 г., далеч преди влизането ни в ЕС, и отдавна не отговаря на съвременните изисквания в тази област. Досега 33 пъти е ремонтиран, като основните поправки са правени преди приемането ни в общността. В момента над 80 на сто от текстовете в закона са идентични с приложимото европейско законодателство, които по принцип са задължителни за прилагане в страните членки. Всички текстове от европейското право трябва да излязат от закона, а на тяхно място да влязат националните аспекти, които са скрити сега в подзаконови актове и лесно се променят под натиска на едно или друго лоби, категорични са от хранителния бранш.
От Съюза по хранителна индустрия, който участва в работната група за новия закон, очакват да се регулират отношенията между бизнес и контролни органи, когато има проверка по сигнал. В закона трябва да се регламентира търговията от разстояние, която се разрасна в последните години. „Често в Агенцията по храните постъпват оплаквания за лоши хранителни продукти, купени през интернет, но се оказва, че сайтовете са затворени и няма следа от нелоялните търговци, потвърди д-р Любомир Кулински от БАБХ.
От хранителния бранш предлагат също така в новия закон да бъде заложена наказателна отговорност за кметовете и местната администрация, в случай че на тяхна територия има работещи незаконни предприятия, а те си мълчат и не сигнализират за проблема. Очакваме Министерството на финансите да премахне абсурдния ДДС за дарени храни, което ще доведе до развитие на хранителното банкиране и намаляване на разхищението при храните, напомниха отново от бранша.
