Международният валутен фонд представи пролетната си прогноза за световната икономика, съобщи euinside.eu. Според институцията, има признаци на икономически подем в еврозоната, който отразява ниските цени на петрола и благоприятните финансови условия, но разбира се рисковете за продължителен нисък растеж и ниска инфлация си остават.В прогнозата обаче има и още нещо, което е сравнително ново като икономическа ситуация. Става дума за прехода от развиваща се икономика към развита в Европа. Вече не са валидни старите термини Източна и Западна Европа, зад които се крие именно тази разлика в икономическото развитие. Сега вече се използват други термини - "напреднала Европа" и "развиваща се/нововъзникваща Европа".
През последните 15 години България е във втората група с перспектива да си остане там и в следващите 15 години, а голямата промяна настъпи в другите страни-членки, присъединили се 3 години преди нея към ЕС.
През 2005-а година, една година след голямото разширяване на ЕС, когато към Съюза се присъединиха 10 нови членки, от които 8 бивши комунистически държави (тоест от икономическия и социален калибър на България), в групата на развиваща се и нововъзникваща Европа влизаше цяла Централна и Източна Европа. На практика, всички нови членки на ЕС.
През 2010-а година, когато вече и България беше член от ЕС, в напредналата част на Европа вече бяха всички членки на еврозоната, към която вече принадлежаха Словакия и Словения.
Само че членството във валутния клуб не е единствената причина, заради която бивша соцдържава можеше да получи билет за влизане в клуба на напредналите държави, както човек може лесно да се подведе от данните. През същата тази 2010-а година, която беше най-бурната от началото на кризата в еврозоната, към напредналите държави вече принадлежеше и Чехия.
А през 2015-а година сред напредналите са вече и балтийските републики, като част от еврозоната. В категорията "развиваща се/нововъзникваща Европа" продължават да са България, Румъния, Полша, а отскоро и Хърватия в компанията на нечленките на ЕС Сърбия и останалите страни от Западните Балкани, и Турция.
През 2015-а, България изобщо не е спомената като конкретен случай. За сметка на това обаче, Европейската комисия вече прави подробни анализи на всички икономики в ЕС като част от Европейския семестър.
В доклада за България през тази година е очертана мрачна картина на българската икономика, пропита от същите, но вече много по-дълбоки проблеми - никакъв напредък в борбата с корупцията, която е обект на специално наблюдение, никакви реформи, които да подобрят инвестиционния климат, поради което има отлив на инвестиции, никакви реформи на ключови системи за съживяване на икономиката и осигуряването на просперитет в дългосрочен план като образованието, пенсионната система и съдебната.
